Островите Кук, Сан Марино, Макао, Аруба, Американска Самоа и Лихтенщайн – независимо дали тези държави са признати от ООН или не са, всички те имат шанс да участват в световните първенства по футбол. Същото обаче не важи за Гренландия.

Екстремен климат

На този огромен остров живеят само 57 000 души, а климатичните условия са едни от най-екстремните в света. Осемдесет процента от сушата са покрити с лед. Това прави невъзможно спортуването на открито през десет месеца от годината - дори и на терени с изкуствена трева.

Въпреки популярността на спортовете на закрито като хандбал, футзал (футбол в зала на малки вратички) и бадминтон, футболът е спорт номер едно. Зимните спортове, от друга страна, не са толкова разпространени в Гренландия, колкото може би си мислят някои. През по-голямата част от годината климатът е твърде суров дори за каране на ски или други зимни спортове.

„Гренландската спортна система е огледален образ на датската - казва пред ДВ професор Рамус Сторм от Датския институт за спортни изследвания. „Там има изградена структура от спортни федерации, а различните спортове се финансират от Дания. Така че те са доста добре финансирани, въпреки скромния си размер“, добавя той.

Елитният футбол – мисия невъзможна

От 1971 г. Гренландия има собствен футболен съюз. Мъжкият национален отбор по футбол изигра първия си международен мач през 1980 година. Гренландският футболен съюз обаче не е член на ФИФА или УЕФА и поради това не участва в официални състезания като европейски и световни първенства. Затова футболистите на Гренландия са членове на CONIFA (Конфедерация на независимите футболни асоциации), но все още не са успели да се класират за европейско или световно първенство на Конфедерацията.

Суровият климат и трудното пътуване в Гренландия ограничават сериозно възможностите за изграждане на елитен футболен отбор в Гренландия. „Ако най-добрите играчи от Гренландия се доведат в Дания, за да тренират и участват в турнири там, те навярно ще напреднат и ще подобрят уменията си. Но в самата Гренландия това е почти невъзможно“, казва проф. Сторм.

Тези, които са обещаващи в даден спорт, обикновено трябва да се прехвърлят в Дания, за да реализират потенциала си. Няколко футболисти, родени в Гренландия, са стигнали до най-високото ниво, като например бившия играч на „Челси“ и „Аякс“ Йеспер Гронкяер. Той е роден в Гренландия, но семейството му се преселва, когато той е още малко дете. Гронкяер е играл един сезон (2005-2006 г.) в Бундеслигата – за отбора на „Щутгарт“, има и осемдесет международни мача за Дания (всички гренландци автоматично получават право да играят за Дания).

Успехите в други спортове са по-лесни

Въпреки статута си на автономна датска територия, Гренландия има национални отбори и в редица други спортове. В миналото те са се класирали за световни първенства по хандбал (за мъже и жени) и са участвали в международни турнири по футзал. Но тъй като футболът е спорт от световно значение, членството във ФИФА е голямата цел на Гренландия.

Въпреки че островът е свързан с Дания, географски той е по-близо до Северна Америка. Затова страната се стреми да бъде призната от КОНКАКАФ – Лигата на нациите от Северна, Централна Америка и Карибския басейн във ФИФА. Страната не може да се присъедини към европейската УЕФА, тъй като УЕФА приема само държави, признати от ООН. КОНКАКАФ не поставя такова условие.

„За мен е много важно младежите и младите хора в Гренландия да имат нещо, което да очакват с нетърпение“, заяви мениджърът на националния отбор Мортен Руткяер пред БиБиСи миналата година. „Те трябва да имат големи мечти. Могат да видят, че в Гренландия е възможно да се играе футбол на високо ниво.“

Независимостта – най-горещата тема сега

Битката за независимост на Гренландия се разгоря в последно време с нова сила заради апетитите на Доналд Тръмп към Гренландия. Министър-председателят на Гренландия Муте Егеде предпочита страната му да се управлява сама, вместо да стане 51-ви щат на САЩ или да е част от Дания. В новогодишното си обръщение Егеде заяви, че Гренландия трябва да „хвърли оковите на колониализма“, а наскоро той добави, че правителството му ще се радва да установи контакт с администрацията на Тръмп.

За Рамус Сторм желанието на Гренландия да има футболен отбор на световната сцена е продиктувано по-скоро от нуждата за подсилване на „идентичността и националната гордост“, отколкото от представата, че Гренландия ще бъде наистина конкурентоспособна с оглед на населението и климата си. Същото обаче важи и за много други държави като Островите Кук, Сан Марино, Макао, Аруба, Американска Самоа и Лихтенщайн.

***