Мнозина от вас познават поне един успешен български емигрант на Запад, който копнее да се върне и да заживее отново в родината – понякога от носталгия (което хич не е за подценяване, докато не сте го изпитали), повечето пъти по икономически причини, по-рядко и заради нещо трето. Аз лично дебатирам поне с трима такива в САЩ, които по ред причини са решили да се върнат. Окуражавам ги, разбира се, и си затварям очите пред личните им истории – аргументът ми е, че според почти всички икономисти в днешна България се живее супер добре, ако имаш добра професия (че и спестявания); изключвам народняшките избухвания в медиите, че „никога не се е живяло по-добре“. Тук дори ще изключа онези публични лица, които справедливо правят едно важно отстъпление – „въпреки държавно-олигархичния модел, който ни е превзел“.

Разбира се, когато говорим за „по-добре“, всъщност става въпрос за лични усещания, но и за изброяването на фактори, което клони към безкрайност – отчитане на личните съдби, на квалификацията, на цените, спокойствието, относителния дял на данъците и още сто неща. Факт е също, че хората, които решително биха се завърнали, често и горчиво настояват, че в доскоро лелеяния Запад (особено в градска или полуградска среда) има огромни проблеми с мигрантските общности и сигурността като цяло. То дори туристи от цял свят се оплакват, какво остава за даден българин, изградил живота си в голям западен град.

Защо един успешен човек би се завърнал в България?

Разбира се, че това е проблем, с който Западът не се справя добре – а именно нарастването на престъпността, обособяването на нови „гета“ и т.н., но има и икономически проблем. Моите хора от САЩ казват, че при втория мандат на Тръмп всичко се променя едва ли не с часове – тази държава, построила величието си върху емигранти, вече беше „разбъркана“ като домашна философия, а и цената на живеенето се вдига непрестанно. Същото важи за Англия и въобще за Западна Европа.

Разбирам ги донякъде, но се чудя защо наистина успешен човек би се върнал в България, изключвайки емоционалния фактор. Ако приемем, че днес у нас се живее най-добре (в историята), това много прилича на липса на тукашно познание. Защото ми се струва, че възможността да пазаруваш сравнително по-евтино (спрямо Запада) във веригите, не конституира по-добър живот.

Веднага обяснявам защо: тук животът тече по-бавно, особено институционално, отколкото, да речем, в Германия или Франция (с хилядите им проблеми, особено как да реформират данъчните си системи); и най-вече, тук не виждам особено развитие, ако не си свързан по някакъв начин с фирма на властта. Да, малък до среден бизнес, чудесно; но да се върнеш и да правиш нещо наистина полезно с по-голям бизнес – брадър, you’re going down.

Големите въпроси са свързани с бизнеса

Защо? Много просто – след определен оборот олигархичната държава идва и без натиск (първоначално), но като в епизод от „Сопранос“, ти казва, че трябва да делиш с Тях. Не си измислям – знам за поне 15 подобни случая. А иначе - да, ако се върнете на село, никой няма да звънне.

И тук големите въпроси са два за бизнеса, пък после нека пак да говорим колко хубаво се живее тук - искаш ли да се развиваш, заповядай, но ако не се отчиташ, българската администрация ще те направи разноглед. Вторият е още по-добър - в светлината на приемането на еврото: искаш ли твоят продукт да бъде конкурентен, ако не се подчиняваш? Ползвайки дигиталните мрежи?

В последния смисъл все още сме чудесни – на практика няма никаква държавна регулация, можеш – ако искаш – да си направиш български Амазон. И тук аз задавам третия, по моему най-важен въпрос: каква е концепцията на тази държава за бъдещето, или тя се носи по течението на държавно-олигархичното, за което споменах?

Примирението ни дърпа назад?

Възможно ли е тукашното примирение тип „да има за ракия и салата“ да ни дърпа назад, защото примирението – и промоциите във веригите – ни оглупяват, обезсилват, приспиват? Превръщат ни в стадо, което масово гласува за нещо, което не е път напред?

И като казах „път напред“: вие харесвате ли днешна България, в която уж се живее по-щастливо, или мислите напред? Аз мисля напред и настоявам, че в България може да се живее далеч, далеч по-добре, ако спрем с робското мислене относно властващата сглобка.

Вижте Полша, вижте Чехия – вече де факто западни държави като инфраструктура и всичко. И най-важното: в България се живееше далеч по-евтино и качествено в продължение на близо 25 години, но това си отиде неусетно, основно след Ковид-а. Страшно много хора станаха спекуланти след това.

Но никой не ни е виновен. Позволихме на груби мизантропи да ни управляват, включително със серия от служебни правителства. Хора, които няма да ни направят като Австрия или Нидерландия, където системността и гражданствеността на живеенето го прави по-добро място, да не говорим за инфраструктурата.

Е, добре, пак да попитам, с необходимия смях – наистина ли в България се живее по-добре?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.