Войната в Газа продължава вече шест месеца и хиляди палестинци са принудени за оцеляват, без да имат и най-необходимото. Салех Ейд се чуди откъде да започне разказа си. Той е строителен инженер по професия, пристигнал е тази седмица в Рафах със съпругата си и с двете си малки деца. Преди това семейството е било в град Джабалия, северно от град Газа, съобщава АРД. Репортер на германската обществено-правна медия се е свързал със Салех по телефона.

„Всеки ден виждахме смъртта с очите си“, казва Салех и разказва, как са страдали от взривовете на гранатите, ракетите и най-вече – от глада. „С жена ми понякога по два дни нямахме нищо за ядене – абсолютно нищо“, казва палестинецът.

Връзката по телефона е нестабилна и е цяло чудо, че не прекъсва по средата на разговора. Салех все пак успява да разкаже и това, че са се местили пет пъти от началото на войната. Къщата им била разрушена от бомби, след което се пренесли при роднини в Джабалия, но тяхната къща също била разрушена. После заминали за град Газа, но съпругата на Салех поискала да се върнат обратно в Джабалия.

Непоносими цени на храните

Плодовете и зеленчуците, отглеждани едно време масово в северната част на ивицата Газа, вече ги няма – от пет месеца те са изчезнали от пазарите, пише АРД. Земеделските площи на север са изцяло опустошени.

Малкото хранителни продукти, които се предлагат, са непоносимо скъпи. Салех дава няколко примера: „В момента кило месо струва 75 евро. Килограм леща струва 40 евро – а при нас леща ядат само най-бедните. Цената на килограм ориз стига 40 евро, а преди чувал с 25 кг. ориз струваше десетина евро“.

Сега никой не може да си позволи да плаща подобни цени, а както обяснява Салех: „Храните са толкова скъпи, защото не идва никаква помощ отвън. Всичко се краде на границата – или от местни хора, или пък Хамас прибира доставките. Няма нито помощ, нито храна, нито хуманитарни пакети“.

Измъчените от глад хора си варят супа от трева – само и само да хапнат нещо, се казва още в репортажа на АРД. В северната част на ивицата Газа все още има около половин милион души, които се опитват някак да оцелеят.

Гневът срещу Хамас расте

Салех споделя пред германската обществено-правна медия, че той и семейството му никога не са били симпатизанти на Хамас. Много палестинци в Газа - може би около 75 процента - мразели Хамас още отпреди терористичните удари на 7 октомври, твърди Салех. А днес? „Днес са още повече, тъй като Хамас им отне всичко.  А бедността в Газа бе голяма и преди 7 октомври“.

Изкупителната жертва сега са обикновените хора. 80 процента от загиналите във войната в Близкия изток са цивилни граждани. „Те не са имали нищо общо с целия конфликт. Много от тях дори са мразели Хамас“, посочва Салех. Той не вярва на съобщенията на израелската армия, от които излиза, че Хамас е до голяма степен победен и са оцелели само няколко батальона на ислямистите в Рафах. Салех смята, че и 20 процента от Хамас не са унищожени. „Хамас все още е силна групировка, нейните военни са навсякъде и контролират всичко“, казва той.

Надеждата им е да заминат

Миналият вторник Салех, който има германски паспорт и чиито четири деца от първия брак живеят в Германия, получил обаждане, което чакал отдавна. То било от германското представителство в Рамала, което отговаря за консулското обслужване на германците на окупирания Западен бряг на река Йордан и – дистанционно – за Газа. Салех и семейството му били в списъка на чакащите да заминат през Рафах към Египет и оттам – за Германия.

Тръгнали на юг веднага след обаждането – роднина обещал да ги превози до граничния пункт на израелската армия, който от края на октомври насам разделя северната и южната част на ивицата Газа. Два километра преди целта обаче те трябвало да слязат – братовчедът се страхувал твърде много. Тръгнали пеша, а израелските войници карали всички минаващи да застават пред камера и идентифицирали самоличността им с помощта на изкуствен интелект.

Защо Западът мълча толкова дълго?

Междувременно съпругата и децата на Салех са преминали границата към Египет, той се надява на свой ред да я пресече в понеделник, разказва АРД. По неговите думи Газа е разрушена поне за сто години напред – няма вече нито къщи, нито училища,нито университети. „Но защо Западът мълча толкова дълго и не казваше нищо?“, пита се Салех.

***