В Германия живеят четири признати национални малцинства - датското, фризийското, ромското (синти и роми) и сорбите. Наред с шестте езика, на които говорят тези малцинства, във Федералната република под специална защита е и регионалният език долнонемски (Plattdeutsch).

Датският - наследство от викингите

Собствена образователна система, църковна общност и социални институции - чрез тях се опитва да поддържа езика си в Германия датското малцинство. То се идентифицира днес най-вече чрез езика и традициите си, тясно свързани с прародината Дания.

Това малцинство съществува от 1864-а година, когато в рамките на Датско-пруската война независимото херцогство Шлезвиг преминава към Прусия. Така датчаните се превръщат в малцинство в региона, а по-късно Прусия става част от новосъздадената Германска империя.

Корените на датския език са отпреди около 1000 години, от епохата на викингите. В нейния край скандинавските езици започват самостоятелното си развитие. Датският е един от тях наред с норвежкия, шведския, исландския и фарьорския.

Фризийският - под датско и английско влияние

Собствени радио програми, статии в местните вестници, приложение за речник и възможност за изучаване на фризийски от училището до университета - така съхраняват езика си фризийците във Федералната република. 

Фризийската народностна група живее от векове по крайбрежието на Северно море в днешна Германия между Нидерландия и датската граница. Фризийските групи в Германия са три: северни фризийци, които говорят севернофризийски; източни фризийци, които не говорят фризийски, а долнонемски (Plattdeutsch); сатерландски фризийци с техния сатерландски фризийски език. Тази е и една от най-малките езикови групи в Европа.

Подобно на английския, нидерландския и немския, фризийският също принадлежи към западногерманската езикова група. Влиянието на английския и датския език върху него е видимо и днес. "Hiir" на фризийски е "hear" на английски. Момче на датски е "dreng", а на фризийски  - "dring".

Романи - наследство от индийския санскрит

Синтите и ромите са най-голямото национално признато малцинство в Германия. Те говорят т.нар. ромски език. Синтите живеят в немскоговорящите райони от 15-и век, а ромите - от втората половина на 19-и век.

Ромският език е на около 2000 години. Произхожда от индийския санскрит, поради което се и предполага, че синтите и ромите първоначално са емигрирали от Индия. Но твърдението, че те са "номади", е расистки стереотип. Сред историческите причини за миграцията им често са били бедността, войните или гоненията. По-голямата част от тях от векове обитава едно и също място.

Синтите и ромите съхраняват ромския език устно от поколения насам. Той се променя постоянно: има многобройни диалекти, които се оформят в зависимост от региона, в който живеят хората.

Нацистите са избили много от възрастните роми, в резултат на което езикът вече не е можел да се предава. Друга причина за западането на ромския е обстоятелството, че езикът на родната страна често заменя този на малцинството. Организациите на синтите и ромите се борят срещу това и се опитват да съхранят езика си чрез ромската литература, музика, поезия и обучение.

Сорбският - един западнославянски език в Германия

Сорбите произхождат от славянски племена, живели на североизток от Карпатите. Те пристигат за пръв път в района между Балтийско море и Рудните планини (Erzgebirge) преди около 1500 години. В Лаузиц/Лужица те и до днес са запазили своите традиционни носии, музика, празници и език. Западнославянскит сорбски език е родствен най-вече с полския, чешкия и словашкия. Съществуват два сорбски езика: горносорбски и долносорбски.

Нацистите не са преследвали сорбите, но са забранили езика и организациите им. В днешно време сорбският е все повече изместен от немския. Малцинството се опитва да съхрани езика си с двуезични детски градини и училища, църковни литургии на сорбски, библии, телевизионни и радиопрограми, езикови уроци и двуезични табели.

Долнонемски език (Plattdeutsch) - езикът на моряците

Долнонемският е известен още и като езика на моряците. Ханзата - съюзът на морските търговци - го е използвал като език за преговори. От около 1230-а до 1600-та година търговците в Северна Германия, по бреговете на Балтийско и Северно море, между Лондон, Берген и Новгород говорят долнонемски със своите търговски партньори.

Днес долнонемският език се говори предимно в семеен кръг, с приятели и познати. Той се използва активно от около 16 процента от хората в долнонемската езикова област. Особено разпространен е в селските райони и сред по-възрастните.

Долнонемският се предава на следващите поколения чрез преподаване в училище, игри и пеене в детските градини. Няколко университета се занимават с изследователски проекти на долнонемски.

Вижте и тази галерия на ДВ: