"Желанието на семействата, но и на починалите да бъдат погребани тук, расте", казва 50-годишният Самир Буайса. Думите му потвърждават една тенденция: все повече и повече мюсюлмански емигранти искат да бъдат погребани в Германия. Тя не е от вчера, но дълго време просто не е правено нищо. 

Буайса е пристигнал със семейството си от Мароко, когато е бил само на 2 години и оттогава живее във Вупертал. Председател е на дружеството "Мюсюлмански гробища Вупертал", поставило си за цел да създаде в Германия първото гробище само за мюсюлмани. "Започнахме във Вупертал през 2008 година", казва той пред ДВ. Още тогава е било ясно, че Германия има нужда от мюсюлмански гробища.

За тях Германия е станала родина

Каузата на Буайса е важна. Факт е, че вече над 60 години след идването на първите гастарбайтери в Германия, много от които остават завинаги в страната със своите религиозни или културни традиции, мюсюлманите нямат достатъчно възможности подобаващо да погребват своите мъртви в новата им родина.

Причините за това са много. Държавата така и не обърна внимание на този въпрос, а много провинции и общини не предприеха почти нищо в правната област. Например да се промени стриктното изискване мъртвите да бъдат погребвани в ковчези, защото както еврейската, така и мюсюлманската традиция повеляват хората да бъдат погребвани само увити в саван. Засега само в провинциите Саксония и Саксония Анхалт се предвиждат съответните законодателни промени, но те още са в процес на обсъждане. Оттам нататък общините трябва да се заемат съд създаването на такива гробища, което също иска време.

Съществуващите сега места за мюсюлмани в някои гробища в Германия са на изчерпване и от години мюсюлманите от Германия биват погребвани в съседни държави.

В ковчег обратно към старата родина

В джамията "Сахатлък" в Берлин почти ежедневно мюсюлмани от турски произход се прощават със своите починали роднини. А пред джамията чакат автомобилите на погребалните агенции, които откарват ковчезите на летището, за да бъдат транспортирани до Турция.

Вечно спокойствие в старата родина. Това отговаря на желанието на по-ранните поколения мигранти да бъдат погребани там, където са родени. По-младите поколения обаче все по-често искат да бъдат погребани в Германия и "това е добре, тъй като погребалната култура е огледало на обществото", както казва генералният секретар на Съюза на германските погребални агенти Щефан Нойзер пред ДВ. В организацията регистрират ръст на мюсюлманските погребения в Германия - най-малкото заради демографското развитие.

Достатъчно места обаче няма - нито в турското гробище в Берлин, което съществува от 1866 година и е най-старото мюсюлманско гробище в Германия, нито във Вупертал, поради което мюсюлманите погребват починалите си близки в съседни градове, например в Есен или Солинген.

"Има такава нужда" 

Както пояснява Самир Буайса, за мюсюлманските гробове важи следното: първо погребението се извършва без ковчег в земята (респективно изгарянията и погребенията в урни са невъзможни), и второ - предоставеният веднъж гроб е с вечно право на ползване, т.е. който е погребан там веднъж, не може да бъде препогребван.

Буайса се опитва, заедно със съмишленици, да се справи с недостига на гробни места - още от 2008 година насам. "Има такава нужда", казва той. Много семейства вече искат да запазят своите мъртви при себе си, в новата си родина Германия. Поради това инициативата за създаването на мюсюлманско гробище във Вупертал се ползва с широко одобрение в градския съвет, а работата по проекта напредва.