Само през февруари при нападения в Ирак са убити най-малко 52 цивилни. Днешното насилие е ехо от станалото преди 20 години - през нощта на 19 срещу 20 март 2003. Тогава 40 американски ракети полетяха към правителствения квартал на Багдад.

От военна гледна точка Ирак няма как да се противопостави на мащабното нахлуване на "коалицията на желаещите" - САЩ, Великобритания, Австралия и Полша. След три седмици бруталният иракски диктатор Саддам Хюсеин бе свален. А шест седмици след началото на войната триумфиращият президент Джордж Буш обяви края на основната военна операция.

Дотогава, според проучване на американските военни, водената от САЩ коалиция е атакувала Ирак с точно 29 166 бомби и ракети. Голяма част от инфраструктурата на страната е превърната в руини. А според авторитетната британска неправителствена организация "Iraq Body Count" над 7000 цивилни са загубили живота си.

Общият брой на загиналите в резултат на войната в Ирак варира от 200 000 до един милион души в зависимост от оценките; още през 2006 г. авторитетното медицинско списание "Лансет" излезе с информация за над 650 000 "допълнителни смъртни случая". По онова време войната в Ирак далеч не е приключила; американските войници се изтеглиха от страната едва през 2011 година, но временно - щяха да се върнат заради войната срещу "Ислямска държава" (ИД). Днес в Ирак все още се намират и германски войници: в момента в състав от 120 души.

Да спечелиш войната, но да загубиш мира

Изграждането на нов, демократичен Ирак според западните представи се оказа много по-трудно, отколкото политическата класа в САЩ си представяше в своите лъскави стратегически документи: в Близкия изток не беше създаден проспериращ, демократичен оазис от западен тип. Без достатъчно планиране окупацията, ръководена от САЩ, беше смазана от сложните етнически и религиозни разломи в страната.

На 19 август 2003 г. кола бомба пред централата на ООН в Багдад уби 22 души и постави кървавото начало на години на гражданска война. Според директора на Стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ Дан Смит американската инвазия е "арогантна демонстрация на западната вяра, че могат да преобразят една страна и един регионален ред по свой вкус".

Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО и представител на ЕС по външната политика, прави горчива равносметка: "Ако мисията беше да се освободи Ирак от терора, да се възстанови страната и да се повиши сигурността на всички нива, то тя беше абсолютен провал."

Една незаконна война

Преди всичко обаче нападението срещу Ирак е "употреба на сила в противоречие с международното право и в нарушение на устава на ООН", казва пред ДВ експертът по наказателно и международно право от Гьотинген Кай Амбос. "Възможно е да бъде оправдана употребата на сила само при самозащита. Очевидно случаят не е такъв". Ето защо генералният секретар на ООН Кофи Анан нарече войната в Ирак незаконна. Германия отказа да участва във войната. Предоставяйки военни бази и въздушно пространство обаче Берлин също е "подпомагал и подстрекавал един акт, противоречащ на международното право”, коментира Амбос.

"Нека не се лъжем: нормативният авторитет на Америка е разрушен”, пише Юрген Хабермас за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" малко след началото на войната. Германският философ предупреждава, че с действията си в нарушение на международното право САЩ "ще дадат катастрофален пример на бъдещите суперсили".

Обяснението за войната се разпада

Репутацията на САЩ е допълнително накърнена от случаи на военни престъпления и изтезания. През пролетта на 2004 г. например името Абу Гариб обиколи света - ужасяващ затвор, функционирал още по времето на Хюсеин, в който американските войници също изтезават пленници. Отново и отново цивилното население е подложено на смъртоносни атаки.

САЩ изтъкват две причини за операцията си за смяна на режима: предполагаемата опасност от иракските оръжия за масово поразяване и предполагаемите връзки на Саддам Хюсеин с "Ал Кайда". Оказва се обаче, че нищо от това не е вярно. След инвазията в Ирак не бяха открити оръжия за масово поразяване. Неверни се оказаха и сведенията за връзките на иракския диктатор с атентаторите от 11 септември.

Има причина за фалшивите разузнавателни данни, обяснява харвардският политолог Стивън Уолт в интервю за ДВ: "Те вече бяха взели решението и просто търсеха причини. Решенията не се основаваха на разузнавателни данни: те манипулираха разузнавателните данни, за да оправдаят това, което вече бяха решили."

Кулминацията на кампанията за убеждаване на скептично настроената към войната общественост беше речта на тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл в ООН на 5 февруари 2003 г. Той представи многобройни предполагаеми "доказателства", според които тиранинът в Багдад вече разполага с биологични оръжия за масово унищожение и работи на пълни обороти върху създаването на ядрени оръжия. Две години по-късно Пауъл се дистанцира от тази реч. "Аз съм този, който представи на света фалшива информация от името на Съединените щати и това завинаги ще остане част от живота ми", заяви самокритично бившият държавен секретар.

Отдавна в полезрението

Още през 1998 г. в САЩ се чуват призиви за сваляне на режима в Ирак. През тази година администрацията на Клинтън дори прокарва "Закона за освобождаване на Ирак". Още преди терористичните атентати от 11 септември 2001 година администацията на Буш също настоява за сваляне на Саддам.

Американският историк и експерт по външна политика Стивън Уъртхайм обяснява това в интервю за ДВ: "Саддам представляваше предизвикателство за Съединените щати - просто защото оцеля след войната в Залива през 1991 година. Съединените щати се надяваха, че той ще бъде свален, но той остана на поста си. И беше пречка за упражняването на американската хегемония в Близкия изток." Войната срещу тероризма, обявена след 11 септември, откри възможност за осъществяване на плановете.

Десетилетие след края на Съветския съюз САЩ се чувстваха в разцвета на своята мощ. В този еднополюсен момент американската администрация не искаше да бъде ограничавана от Устава на ООН. Стивън Уолт описва тази нагласа по следния начин: "Американците обичат да говорят за световния ред, основан на правила, и колко е важен той. Но това са правила, които обичаме да нарушаваме, когато ни е неудобно да ги следваме точно".

Днес, подозира Кай Амбос, именно това отношение, наред с други, кара толкова много държави - от Бразилия до Южна Африка и Индия - да запазват дистанция, когато става въпрос за осъждане на руската агресивна война в Украйна или за въвеждане на санкции срещу Москва. "Този очевиден двоен стандарт се забелязва, особено в глобалния Юг", казва експертът.