Из целия град Йени Искеле, който се намира в североизточната част на Кипър, се виждат кранове и строителни машини – ваканционни жилища и блокове никнат за максимално кратки срокове. Така е и в редица други градове по крайбрежието на непризнатата турска република в Северен Кипър, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ).

Предимно руснаци и иранци

„Строителството е интензивно, защото търсенето е голямо“, казва пред изданието казахът Олджаз Абдулхадов, който отговаря за руския пазар в една агенция за луксозни недвижими имоти. Пред офиса му в Йени Искеле са паркирани внушителни лимузини, които отвеждат заинтересованите до строителните обекти. Цените все още са сравнително умерени и атрактивни за представителите на средната класа, особено от държавите, чиито граждани нямат право да се движат без визи в Европа: като Казахстан или страните от Близкия изток.

Интерес се проявява и от Европа, и от Турция, но най-многобройните купувачи са руснаците и иранците, обяснява германският ежедневник ТАЦ. Из луксозните жилищни комплекси в Йени Искеле се чуват основно руски и фарси. Някои от гостите идват в района само за ваканцията, други живеят там постоянно.

Иван от Москва също живее там. Преди нападението на Русия срещу Украйна ръководел студио за фитнес, но заради заплашващата го мобилизация решил да замине – първо в Турция, където срещнал проблеми с разрешителното за пребиваване, след което се установил в Северен Кипър.

Как Кипър беше разделен на две

ТАЦ припомня, че преди 50 години турските войски навлизат на острова и Република Кипър - официално признатата държава в южната му част - губи близо една трета от територията си. През 1983 година по договореност с Анкара севернокипърската турска част на острова се обявява за независима държава.

Псевдодържавата с около 400 000 жители е призната само от Турция, което е причина за зависимостта ѝ от „големия брат“ на континента – официална валута е лирата, международната търговия се осъществява предимно през Турция. И макар в делника това да не личи толкова, страната е в нещо като „сива зона“, пише в репортажа си за НЦЦ Фолкер Пабст.

Санкциите срещу Русия и възможностите в Северен Кипър

Това обаче поражда не само пречки, но и възможности – увеличава привлекателността на Северен Кипър и за тези, които не се интересуват само от слънцето, особено след налагането на санкции срещу Русия.Турция и зависимият от нея Северен Кипър така и не се присъединиха към тях. Затова „след нападението на Русия срещу Украйна насам потекоха много пари“, обяснява пред НЦЦ местният икономист Мертикан Хамит. Северен Кипър се превърна в привлекателна алтернатива за тези, които разполагаха с пари на Запад и се притесняваха, че вече няма да имат достъп до тях. Бившия инструктор по фитнес Иван е един от тях. Той казва:  „Нямам прекалено много опции. Северен Кипър е една от тях“.

Швейцарското издание подчертава, че строителният бум в региона напоследък не се поддържа само от пране на мръсни пари и нелегални сделки, макар че и в това подозрение се съдържа голяма доза истина. Особено по крайбрежието впечатление правят множеството казина и автокъщи с луксозни лимузини, както и местата за продажба на криптовалута. Всичко това са възможности за пренасочването на недкларирани средства към официалните парични потоци, отбелязва НЦЦ. Отново е цитиран икономистът Хамит, който твърди, че има „инфраструктура за прането на пари“.

Нови правила за чужденци

От май насам обаче в Северен Кипър важат нови правила за покупката на недвижими имоти от чужденци. На първо място трябва да е известно името на собственика, освен това собствеността е ограничена до едно жилище. Засега не е ясно какво ще бъде отражението на промените на място – възможно е строителният бум да отслабне, каквото е и желанието на някои от местните жители. Тяхното недоволство се усеща, макар че мнозина печелят индиректно. Оборотът в сферата на услугите и в търговията расте, собствениците на земя също нямат от какво да се оплачат. Дори местният месар междувременно е написал своя ценоразпис на руски и на фарси, пише в репортажа на НЦЦ от Йени Искеле.

Тревогата на местните хора

Но и сенчестата страна на нещата е осезаема – тъй като големите строителни компании изкупуват земята, цените на жилищата са се вдигнали неимоверно. „С нашите заплати е абсурд да си купим жилище“, заявява пред швейцарското издание Севди Гюлхан, директорка на основно училище в Йени Искеле. Тя се безпокои и от това, че напоследък училището ѝ се е напълнило с нови ученици, повечето от които не знаят езика. „Имаме 400 ученици. 170 от тях не говорят вкъщи турски.“ Някои родители вече са се оплакали, че заради това обучението на децата им се занемарява.

Икономистът Хамит се тревожи повече от дългосрочния ефект. „Всичко се върши абсолютно безконтролно. Още преди години поискахме да бъде утвърдена концепция за строителството и сградите да имат максимум пет етажа. Но не постигнахме успех.“ Околната среда също страда – отпадните води се вливат непречистени в морето. „Опасността да се съсипе цялото крайбрежие е голяма“, предупреждава Хамит пред НЦЦ.

***