"Хората в Газа са просто много уморени, изтощени и отвратени от реалността. Те се надяват, че войната ще приключи и ще се обяви прекратяване на огъня", каза Абир, която в момента живее в бежанския лагер Нусейрат в централна Газа. Междувременно обаче изминаха десет месеца от началото на войната и на палестинците им е трудно да вярват в каквото и да е. 

Усилия за мир

Посредници от Катар, Египет и САЩ работят в момента по проект за примирие в Газа и освобождаване на израелските заложници. Ежедневните бомбардировки в Газа и почти безспирното търсене на безопасно място сред разрушенията не оставят на Абир време да мисли за бъдещето. Тя е гневна на ислямистките бойци от Хамас - групировка, която САЩ, ЕС и други определят като терористична.

“Как да подкрепям организация, която не се опитва да спре войната? Тези хора не ме представляват”, казва Абир пред ДВ. “Искам да изчезнат и не само аз мисля така. Кой може да подкрепя движение, което причинява само смърт и унищожава живота ни?”. Критиките към Хамас в Газа се засилват, а някои хора публикуват и гневните постове в социалните мрежи.

“Критиките към Хамас са много - чуват се по улиците, в палатките из бежанските лагери, в социалните мрежи. За това има няколко причини”, обяснява журналистът Фатхи Сабах от Хан Юнис. “Войната продължава много по-дълго от очакваното и хората не могат повече да понасят тежестта ѝ и разрушителните ѝ последствия - ежедневието с липса на вода и електричество, високите цени, липсата на доходи”.

Ужасяващи условия за палестинците

Все пак е трудно да се прецени какво точно мислят хората в Газа за Хамас. През 17-те години управление, съпроводено с репресии от страна на правителството, което фактически се ръководи от Хамас, хората досега предпочитаха да споделят недоволството си лично, страхувайки се от последствия. “Малко преди войната имаше демонстрации в Газа. Хората бяха недоволни от влошаващите се условия и обвиняваха Хамас. Предполагам, че сега недоволството е много по-силно изразено”, казва Халил Шикаки, социолог от окупирания Западен бряг.

“Правителството и Хамас ни въвлякоха в една неравна битка”, казва Махмуд, който неколкократно е бил принуден да бяга от родното си място. “Хамас управлява Газа от 17 години и създаде много социални, икономически и политически проблеми”, казва той. “Това е просто поредното бедствие, което те ни причиниха”.

Винаги е имало както опозиция, така и подкрепа за Хамас в Газа. Ислямистката групировка застана начело на анклава през 2007 година. Израел, а отчасти и Египет затегнаха блокадата на Газа, изолирайки тамошните хора за дълги години.

Неясна картина на предпочитанията

Последните социологически проучвания показват, че палестинците имат разнопосочни мнения за Хамас. Екстремната ситуация в Газа затруднява анкетирането. Например в Северна Газа е абсолютно невъзможно да се правят проучвания. Според анкета, публикувана през май, едва 24% от хората в Газа имат положително отношение към Хамас. 70 на сто казват, че Палестина се движи в грешна посока. Друга социологическа агенция показва различен резултат - подкрепата за Хамас според Палестинския център за изследване на политиките е от 38%.

В окупирания Западен бряг Хамас бележи увеличение на подкрепата. Всичко това обаче остава изцяло теоретично, тъй като палестинците последно са гласували през 2006 г., когато Хамас застана начело на Газа. Според социолога Халил Шикаки онези, които са подкрепяли Хамас преди войната, не са променили мнението си. “Те споделят основните ценности на Хамас, религиозни са, не вярват в секуларизма. Това не се променя за една нощ”, казва експертът. Групировката Хамас е и дълбоко вкоренена в обществото поради социалните и благотворителните си дейности.

По думите на Ибрахим Мадун - палестински анализатор, смятан за близък до Хамас, ислямистката организация е наясно с критиките, но ги приема като неизбежна част от борбата. “Няма съмнение, че тази война е катастрофална за хората в ивицата Газа, че израелската окупация е брутална и мнозина искат край на войната”, казва Мадун. “Понякога винят окупацията, а друг път - Хамас. Докато има война, тези гласове ще се чуват”.

Как ще се промени Газа след войната?

Непрестанното разселване на хора и мащабните разрушения в цялата ивица Газа подкопават социалните и управленските структури в анклава. От началото на войната общо 86 на сто от хората в Газа са били евакуирани, показват данни на ООН. В резултат от това местните хора съобщават, че престъпността се е увеличила. Полицията, подчинена на Хамас, до голяма степен изчезна, тъй като органите на реда също станаха мишена за израелската армия.

Дори да се постигне примирие, остава въпросът какво предстои за Газа. Според едно проучване 80 процента от палестинците в Газа и на Западния бряг искат палестинско правителство. Онези, които са критични към Хамас, се надяват на промяна. “Хората определено не са готови да приемат управление на Хамас отново”, казва Махмуд. “Най-голямата катастрофа би била Хамас да поемат властта отново и след войната”.

***