Много по-малко време отне на русенци да спрат обгазяването от румънския град Гюргево при тоталитарния режим, отколкото мръсния въздух през демокрацията. Почти четири години минават от септември 1987 година - когато в Русе сърцати жени и мъже организират първия в България екологичен протест по време на комунистическия режим, до 1991 година - когато спира работа заводът за производство на хлор, хлороорганични производни, натриева основа и др. в Румъния, а с него и обгазяването с хлор.

Замърсяването на въздуха обаче продължава да е сред най-големите проблеми на Русе и днес. Гражданите на 150-хилядния град, петият най-голям в България, протестират срещу този проблем повече от десет години, но досущ като при режима на Тодор Живков властта е в позата "ни чул, ни помирисал".

Трима министри - три гледни точки

От 2018, когато бе една от спорадичните визити на екоминистри в крайдунавския град, министърът на околната среда и водите в третия кабинет на ГЕРБ - Нено Димов, отбеляза, че един от най-големите замърсители на въздуха - предприятието "Монтюпе", ще трябва да инвестира в екология. Дружеството, което от 2015 е част от канадската група Linamar, произвежда алуминиеви изделия за автомобилната индустрия. През 2022 в Русе дойде друг екоминистър - Борислав Сандов, излъчен от Зелено движение, част от "Демократична България", който също се обяви за търсене на "здравословно решение" за въздуха, но без резултат. "Проблемът е видим, мирише лошо и коства човешки жертви", написа той във Фейсбук тогава.

Според настоящия екоминистър Юлиан Попов няма проблеми в работата на Linamar - проверките на производствената площадка, на вентилацията са показали, че няма превишения и не са установени съвпадения между сигналите на граждани за остри миризми и дейността на предприятието. Това стана ясно от отговора, който Попов даде през септември на запитване в парламента от депутата от ПП-ДБ Иван Белчев, избран от Русе.

През март 2021 обаче създадената към местния общински съвет временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със замърсяването на атмосферния въздух, излезе с доклад и заключение, че основният източник е Linamar ("Монтюпе"). В доклада, публикуван на сайта на общинския съвет в Русе, се отбелязва, че до средата на 2012 обаче няма жалби и оплаквания от дейността на предприятието - те започват, "когато "Монтюпе" ЕООД разширява производствената си база чрез монтиране на нови пещи и инсталации за непрекъснато леене". Както пише в доклада, "основната причина за замърсяването са непречистените и неорганизирани емисии, отделяни в околната среда след увеличаване на капацитета на предприятието през 2012 година от 488 тона на 840 тона на денонощие. Много важно да се отбележи, че дори с увеличаването на производствения капацитет, няма промяна в параметрите на пречиствателните съоръжения". 

Но наред с този инвеститор в Русе работят още много мръсни производства - например свързаната с Христо Ковачки местна топлофикация, производителят на бои и лакове "Оргахим", преработвателят на отработени масла от трансформатори "Лубрика" и др. "Вече не става въпрос за хлорния ад, който изживя Русе през 1990-те, а за коктейл от много вещества", както отбеляза в ефира на Нова телевизия гражданският активист Владислава Гарвалова.

Къде е проблемът

Проблемът е в контрола или по-скоро в липсата му. Това е обобщеният извод от разговорите с хора и активисти от Русе, коментирали проблема пред ДВ. Стотици протестни акции през годините, няколко блокади на Дунав мост, над 1200 сигнала за август, септември и октомври, писма до всички институции и молби към МОСВ и министъра - всичко това е без резултат.

Вредните емисии се изпускат обикновено вечер, след 19 часа, казва пред ДВ Васил Златев, който повече от десет години се бори за чист въздух в Русе. "Чакат да се стъмни, но 70-80% се изпускат нощем. Обаждаш се на 112, и дотам, даже не ти връщат обаждане, няма кой да ти напише два реда, хората поне да затворят прозорците." Златев обяснява, че проблемът с обгазяването е заложен още с построяването на двете индустриални зони на Русе - на запад и изток, тъй като ветровете в Дунавската равнина духат запад-изток, най-често от изток.

"Положението на Русе е уникално и стратегическо, за жалост се насочиха мръсни индустриални производства - фирми, които не влагат и една стотинка за екология. Не си пречистват дори мръсните води, които изсипват в битовата канализация. Виждат, че контролът е почти нулев и опира до едни предписания, които се пишат от десетилетия", обяснява Васил Златев. Той дава пример с "Монтюпе", санкционирани заради многократно обгазяване през октомври т.г. - за пореден път. "В нормална държава това производство ще спре и докато не се оправи, няма да бъде пуснато. Разбирам, че директорката на РИОСВ трябва да определи каква да е глобата - при това в диапазон между 10 000 и 500 000 лева. Продължава да няма написана сума на акта. Когато попитах, ми казаха: "Шефката още мисли"."

За Бойко Никифоров от Гражданско сдружение "Бъдеще за Русе" проблемът е заложен отрано. Пред ДВ той заявява, че в комплексното разрешително на "Монтюпе" има няколко смущаващи неща, срещу които са направили и възражения. Първото комплексно разрешително е издадено през 2006 година, когато министър на околната среда и водите е Джевдет Чакъров (ДПС). "В него изгарянето на технологичния им отпадък е замаскирано под името инсталация за регенериране на пясък. Използваните при леенето "сърца" се правят в матрици от пясък, смесван с фенолформалдехидни смоли. После стават отпадък, изгарян в пещи. В цялото комплексно разрешително няма норми за замърсяване от основното им производство, което е леене на алуминий. Възможно е тежки метали да има, алуминиев окис, но въобще не е коментирано в комплексното разрешително. Няма го целият състав на сплавта - има само алуминий, но липсват технологичните добавки. И макар да сме сигнализирали институциите, всички го заобикалят", обяснява Никифоров.

От екодвижението "Дишай, Русе", в което влизат представители на активните Фейсбук групи "За чисти вода и въздух", "Русе диша!" и "Обществен съвет", настояват за постоянен мониторинг, големи глоби и затваряне на предприятия, докато не бъде гарантирано, че няма да замърсяват извън производствените площадки.

Никифоров пък припомня случая от 2018 година, за който най-напред съобщи БНР, когато "Монтюпе" първо разширява производството - инсталациите са въведени в експлоатация и имат издаден акт 16, и после иска ново комплексно разрешително. За всичко това е образувано досъдебно производство, посочва активистът. Но ако фирмата не изпълнява предписаното в комплексното разрешително, не следва ли екоминистърът да го промени?

Много граждани също така смятат, че нормативно трябва да бъде разширен и съставът на измерваните показатели.

Пак заплаха от север

Наред с настоящите екопротести, русенци отново се готвят за отпор от север - срещу инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци, предвиден в румънския съсед Гюргево. В МОСВ е изпратена подписка от "Дишай, Русе" с близо 8000 подписа срещу проекта. Екосдружението се надява да не бъде реализиран след съпротивата срещу него.

В отговор на запитване на ДВ за позицията на екоминистерството, оттам отговориха, че през септември МОСВ е уведомило румънската страна за "възможно потенциално трансгранично въздействие в общия българо-румънски участък на река Дунав", както и че "информацията в Доклада за ОВОС следва да бъде преработена и допълнена съобразно описаните забележки и представена отново за изпращане на компетентните органи и заинтересованата общественост".

МОСВ предлага да бъде организирано обществено обсъждане на инвестиционното предложение и на българска територия - предвид "чувствителността на гражданите" към проекта. Българското екоминистерство е препоръчало да бъде преработен докладът по ОВОС по отношение на: химичните вещества, които се съдържат в отпадъците и мерките за предотвратяване на тяхното въздействие; да не се изпускат в Дунав опасни вещества; да се гарантира спазването на нормите за допустими емисии и изискванията по отношение на мониторинга на емисиите, които да са в пълно съответствие с европейското законодателство за инсталации за изгаряне на отпадъци. Настоява се и за още проучвания относно здравния риск за населението на Русе.

Румънската страна е върнала преработения доклад по ОВОС, който е качен на сайта на МОСВ, и срокът за изразяване на становища изтече на 24 ноември.

Дали и кога ще бъде организирано обществено обсъждане на проекта за инсинератор в Русе предвид трансграничния му ефект - засега не е известно. Но със сигурност в дунавския град ще има нови протести.

Русенци искат да знаят какво дишат. "Искахме общинският съвет да приеме наредба за опазване на околната среда и общината да дава становище за всички инвестиционни намерения, които да съдържат изискване за мониторинг за тяхна сметка и данните да бъдат публични", казва Никифоров.

Институциите на демократична България уверяват, че всичко е в норма. Онези от живково време дори и този труд не си правеха. Ако обаче контролът е ефективен, компаниите може и да разберат, че ще е по-евтино да инвестират в екология, отколкото да плащат глоби. При това законодателство и контролни органи обаче вратите за измъкване са удобно отворени.

А дишането става все по-трудно.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***
Вижте и това видео на ДВ за замърсяването на въздуха в Русе от нашия архив - от 2018 година: