Жена от Тайланд е работила 80 дни и набрала почти 4 тона боровинки, без да получи нищо за своя труд. И това се случва в известната с щедростта си към работниците Швеция. Eкип от разследващи журналисти е проучил условията на труд на чуждестранните берачи на боровинки в Швеция. Разкритията им предизвикаха дебат, който повдига въпроси за това как страната възприема себе си, пише германската обществено-правна телевизия АРД.

"Съвременна форма на робство"

Боровинките са популярна част от шведското лято. За никого обаче не е тайна, че те се берат с много усилия от сезонни работници от Тайланд. Шведите се гордеят със защитата на правата на работниците, 65% от които членуват в синдикални организации. Полагащите труд в страната имат и право на 4 седмици платен годишен отпуск. Сезонните работници обаче дори и не могат да си мечтаят за подобни условия, се казва в публикацията на вестник "Dagens Nyheter" (DN).

За тримесечния си труд много берачи на боровинки са получили по-малко от 50 евро. А една жена от Тайланд е събрала почти 4 тона от плода, без да получи и цент за труда си. "Това е съвременна форма на робство", коментира заместник-министърката на труда Паулина Брандберг.

Как функционира експлоатацията?

Репортерите на шведския вестник са посетили Тайланд, където са разговаряли със 77 души, събирали боровинки в Швеция. Преди това се е знаело само за отделни нарушения. Техните разкрития показват, че съществува система за експлоатация.

Работниците са били примамвани с щедри обещания. "Често хората, които идват, са производители на ориз и са бедни дори и по тайландските стандарти. Мнозина искат да използват парите, за да платят образованието на децата си", разказва репортерката Мариане Бьорклунд, цитирана от АРД. По закон гарантираното възнаграждение за сезонните работници е около 3000 евро. Нито един от 77-те тайландски работници, които са се трудили в Швеция, обаче не е получил подобна сума.

79 дни труд за по-малко от 30 евро

Фатсорн Нантачай от северната провинция Нонг Кхай прочела в социалните мрежи, че берачите на боровинки в Швеция се връщат в Тайланд с близо 3000 евро. Жената се качила на самолет от Банкок до Стокхолм и после шведска компания организирала престоя ѝ, разказва самата тя. На мястото, на което е живяла, имало малко тоалетни и често оставали без отопление и топла вода. Обичайният работен ден започвал в 4:30 ч. сутринта. Въпреки това тя винаги се радвала да напусне тясното жилище.

Боровинките били продавани на пазарите или в супермаркетите. Фатсорн Нантачай разказва, че е събирала плодовете поне по 12 часа в продължение на 79 дни, като е успяла да набере над 3 тона от горския плод.

Няколко дни преди да отлети обратно за Тайланд тя получила заплащането си - 300 шведски крони или малко под 30 евро. "Работих здраво, всеки ден вървях по няколко мили с боровинките на гръб. Не получих нищо за това", казва жената.

Как е възможно да се случи подобно нещо? Причината е мрежата от фирми, които организират работата на тайландците в Швеция. Тайландските компании, които наемат служителите, работят с шведски фирми. "Компаниите често сменят имената си. Съществува доста близка връзка между шведските и тайландските компании", отбелязва шведският журналист Александър Махмуд.

Робски договори

Всеки от берачите подписва два договора. В първия се посочва заплата от около 3000 евро. Във втория се изброяват удръжките за жилище, транспорт и храна. Берачите са задължени и да събират определено количество плодове. "При много тайландски компании трябва да събереш около 4 тона плодове, за да излезеш на нулата. А след това има за покриване и други разходи, защото работниците трябва да закупят инструментите си за бране", казва Махмуд.

Журналистите са се срещнали с 36 берачи на горски плодове от едно село. Всички те са работили за една и съща тайландска компания за набиране на персонал. Всички казват, че са получили по 300 шведски крони преди да се приберат у дома. "Хората бяха тотално разочаровани и ядосани. Бяха робували от изгрев до залез слънце. Положили са между 600 и 700 часа труд", разказва Махмуд.

Властите искат да променят закона

Замесените в робския труд шведски компании отричат да носят вина за лошото заплащане и насочват журналистите към тайландските компании, които са фактическите работодатели.

Сега правителството в Стокхолм иска да промени закона. Това обаче ще отнеме време. А и в момента, според шведски медии, около 6500 тайландски сезонни работници берат горски плодове, информира АРД.

Още по темата - в това видео на ДВ: