24-годишният Шейк Ндао иска единствено и само да се махне. Макар че младият механик има работа, вече нищо не го задържа в Сенегал, разказва АРД. „Имам професия, работя всеки ден, но нищо не функционира – в тази страна просто нищо не функционира“, подчертава той. Неговата цел е Европа и той вече знае как ще стигне дотам – с лодка. „Единствената възможност е да се пътува нелегално – понеже не мога да си позволя легалния начин, със самолет“, обяснява Ндао.

Този случай е типичен за неговото поколение, казва изследователят на миграцията професор Али Тандиан. „Наивно е да се смята, че повечето хора напускат страната в търсене на работа“, посочва той.

Бедността далеч не е единствената причина

Нещата са много по-сложни, причините са многообразни, казва професорът. „Изследванията ни показват, че тези, които заминават, не са толкова бедни, колкото се мисли. Става дума за хора, които работят – но работят за други, така че печалбите не са за тях. Или пък става дума за хора, които са принудени да работят на няколко места.“

Тандиан има предвид т.нар. "working poor" („работещи бедни“). И наистина статистическите данни показват, че в Африка най-бедните сред бедните нямат нито сили, нито средства да се отправят на далечно, нерядко опасно за живота пътуване. Да не говорим за заплащането на трафикантите.

Тоест на път тръгват най-вече хората, които разполагат с някакви средства, пише АРД. Данните показват, че броят на вътрешните мигранти в Африка е многократно по-голям от този на хората, насочили се към Европа с малки рибарски лодки.

Броят на мигрантите нараства рязко

Въпреки това в първите три месеца на тази година по маршрута през Атлантическия океан до Канарските острови са достигнали 13 000 души, което е пет пъти повече в сравнение с предишната година. Много от тях са от Сенегал. Повечето са водени от отчаянието – или мечтаят за по-добро бъдеще, казва професор Тандиан пред АРД.

„Хората вярват, че ще могат да се реализират, ако успеят да се махнат от родината си.“ Професорът посочва, че се е стигнало до един вид „героизиране“ на мигрантите в социалните медии, в които постоянно могат да се видят млади мигранти или северноафрикански инфлуенсъри, усмихнати и перфектно гримирани, докато рисковано пресичат Средиземно море с лодки. Те позират спокойно пред камерите и се държат така, като че ли става дума за безобидно пътуване за удоволствие, отвъд което чака славното бъдеще – а не за пътуване, при което ежегодно загиват хиляди, отбелязва АРД.

Междувременно много от този вид видеа са изтрити, но това не решава проблема, пише германската обществено-правна медия. Много млади африканци вече са подведени.

Дали новото правителство ще промени нещо?

Усман Сонко, новият премиер на Сенегал, обича да повтаря пред младите си сънародници думите : „Решението не е в това да се качите на лодките“. Те, от своя страна, гледат на него като на месия, защото смятат, че новите управляващи – премиерът Сонко и президентът Диомайе Файе - имат шанса да променят нещо, пише АРД, имайки предвид създаването на нови работни места, подобряването на положението на селяните и на рибарите и намаляването на инфлацията.

„Миграцията още не е включена в дневния ред на нашите политици“, критикува от своя страна анализаторът Тандиан. Новото правителство в Сенегал може да промени това, но дали ще го направи, е големият въпрос.

Шейк Ндао няма намерение да чака отговора. Той е готов да рискува живота си и да напусне Сенегал с лодка към Европа.

****

Вижте и това видео на ДВ: