Този бункер е трябвало да приюти висшето ръководство на Западна Германия при заплаха или начало на ядрена война. Намира се недалеч от Бон - под лозята в долината на река Ар. В него биха могли да се настанят 3000 души, като подземният град би могъл да оцелее около месец в автономен режим. На пряк удар с ядрена бомба обаче той не би могъл да издържи.

Основната врата от бетон и стомана, произведена от фирмата MAN, тежи 25 тона. Затваря се за 15 секунди - бързо и неумолимо. Няма блокиращи датчици - само звуков сигнал и червени лампички. Пред публиката вратата демонстративно се затваря по няколко пъти на ден. Музеят, който е уреден в бившия бункер, съществува от 2008 година.

Решението за закриване на бункера е взето през 1997 година. Търсенето на инвеститори за използването му за търговски цели не се увенчало с успех. След изключването на помпите в комплекса започнали да проникват подпочвени води. Затова властите демонтирали оборудването. Всички часовници в музея показват 12 без 5 - за да напомнят на света, че светът може пак да се окаже на прага на ядрен конфликт.

Когато през 1960-те години започнали да строят бункера, там вече имало 2,5 километров тунел. Започнали да го строят за железопътна линия още в навечерието на Първата световна война, но така и не го довършили. До 1939 година в тунела отглеждали печурки. Националсоциалистите организирали на същото място военно производство на ракетите "Фау-2"

Във вестниците се прокрадват някои сведения за строителството на бункера, но агентите на ГДР не са имали нужда от свободната западна преса за разкриването на тайната. Най-късно през 1966 година ЩАЗИ вече е наясно какво се крие под кодовото име "Управление Мариентал". Сред обслужващия персонал бил внедрен шпионин, който чинно съобщавал в Източен Берлин всички подробности и тайни.

Формално постановлението на правителството за строителството на бункера не е открито и до днес, но той определено е най-скъпоструващият държавен обект в историята на Западна Германия. Днес сумата за изграждането му се оценява на почти 2,5 милиарда евро. Строителните работи са продължили 12 години.

При директен ядрен удар не е имало шансове да се оцелее в бункера. Експертите предупреждавали за това, но строителството продължавало, защото политическата ситуация го изисквала. Историците са намерили документи, съгласно които убежището би могло да издържи взрив на бомба с мощност като тази в Хирошима. А мощността на съветските заряди е била стотици пъти по-висока.

Според изискванията на НАТО този вид убежища е трябвало да се намират на най-малко 200 метра дълбочина. В Арвайлер обаче дълбочината е два пъти по-малка, а почвата е шистова - мека, подходяща за лозови масиви. Но при бомбено нападение би се превърнала в прах. При благоприятно стечение на обстоятелствата след бомбардировката обектът би останал без ток, което би означавало колапс на всички системи.

Веднъж на две години в бункера се провеждали мащабни учения - подготовка за управление на държавата оттам и осъществяване на контакти с партньорите от НАТО. Заселвали бункера изцяло и той няколко седмици пребивавал в автономен режим. Ролите на управляващите - като например на канцлера и на президента, се изпълнявали от двойници, подбрани сред държавните служители.

Кабинетът на държавния глава бил обзаведен с кресла в ярки цветове, лампи и друга мебел в стила на 1960-те години. Нито един от действащите президенти на Западна Германия никога не е стъпвал в убежището. Освен всичко друго в него имало и телевизионно студио, за да могат да се предават обръщенията на президента и на канцлера.

Запасите от храна до известна степен напомнят тези на туристите или на космонавтите. Говори се, че в годините на тайно съществуване на бункера неговото ръководство установило тесни връзки с местните винопроизводители. Имало при това не само хляб, но и зрелища - обитателите на бункера имали на разположение както кино, така и фризьорски салон.

За поддръжката на бункера се отделяли по 22 милиона марки годишно. Постоянният персонал се състоял от около 200 души, работещи на три осемчасови смени. Наемали местни жители заради конспирацията. Изисквало се подписването на документ за неразгласяване на държавна тайна, след което можело да се получи сигурно работно място в случай на ядрена война.

Бункерът е отворен за посещения в сряда, събота и неделя, както и в празничните дни през лятото. Подробна информация може да се намери на неговия сайт Dokumentationsstätte Regierungsbunker. През зимата посещенията са възможни само в рамките на предварително заявени групови екскурзии.