Новият британски премиер Киър Стармър, привърженик на излизането на Великобритания от ЕС, през по-голямата част от предизборната си кампания мълчеше по въпроса дали смята да преразгледа решението за Брекзит, взето на референдум през 2016-а година. В крайна сметка обаче изключи такава възможност.

Общото мнение е, че Стармър е избягвал дискусиите за последствията от Брекзит, за да получи гласовете на консервативните избиратели, раздразнени от торите заради поредицата кризи. Дългите опашки за получаване на основни медицински услуги и високите цени са на първите места в този списък.

Без ЕС ще е по-трудно

Победата на Лейбъристката партия се състоя въпреки доста оскъдната информация по въпроса как Стармър възнамерява да изпълнява предизборните си обещания - да постигне устойчив ръст и да спаси британската икономика, която все още изпитва негативните последствия от Брекзит. Но както посочва пред ДВ лондонският икономист Димитрий Зенгелис, на новия премиер ще му бъде много по-трудно да постигне това, ако Обединеното кралство остане извън ЕС и неговия единен пазар.

Майк Голсуърти, председател на Европейското движение на Великобритания, което е за подобряване на връзките с ЕС, също смята, че Стармър е избягвал темата, за да не намали шансовете на лейбъристите. Но Голсуърти прогнозира, че натискът от страна на бизнеса, на известните икономисти и на тези, които са гласували против излизането на Лондон от ЕС, може в крайна сметка да го накара да се заеме с този проблем.

Лейбъристите може и да са прокарали „червени линии", предполага Голсуърти, говорейки за прекия отказ от влизането на страната в единния пазар на ЕС. Но той е убеден, че различни обществени групи ще окажат натиск на тези линии, тъй като хората ще изискват отговори и повишаване на жизненото равнище.

Ще накарат ли Стармър да преразгледа решението за Брекзит?

Мнозина предполагат, че сближаването с ЕС ще е нужно на Великобритания за подобряване на положението на британската икономика. Макар да има различни оценки за мащаба на пораженията, нанесени ѝ от Брекзит, всички са съгласни с това, че той е довел до увеличение на бюрокрацията и на разходите на британските предприятия. Освен това е намалял обемът на търговията между Лондон и неговия най-голям партньор - ЕС.

По данни на британския Национален институт за икономически и социални изследвания, след излизането от ЕС брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 2-3 процента, а се очаква до 2035 година спадът да достигне 5-6 на сто. Друго изследване пък показва, че към 2035 година заради Брекзит инвестициите във Великобритания ще намалеят с една трета, което ще доведе до загубата на три милиона работни места.

Проучване на счетоводната компания Menzies пък е установило, че всяка пета британска фирма иска правителството да върне страната в единния европейски пазар. Британската търговска палата твърди, че ръководителите на две трети от фирмите, търгували с ЕС през 2023 година, определят свързаните с това процедури като обременяващи, а почти половината от анкетираните топ-мениджъри не са съгласни, че Брекзит е подпомогнал развитието на компаниите им. Точно обратното - 41 процента са заявили, че изходът от ЕС е усложнил процеса на покупки и продажби на стоки на партньорите от ЕС.

„Кардинално преразглеждане няма да има"

„Излизането от ЕС оскъпи и бюрократизира продажбата на нашите стоки и услуги през Ламанша", заяви генералният директор на Британската търговска палата Шеваун Хавиланд. „Трябва да престанем да бъдем прекалено внимателни и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена", допълни той.

Наблюдателите обаче не смятат, че Стармър ще прояви авантюризъм в това отношение и ще предпочете да се заеме с теми, от които ще има повече полза, отколкото възможния отказ от Брекзит. Професорът по европейска политика в лондонския „Кингс Колидж" Ананд Менон е на мнението, че никакво кардинално преразглеждане на съществуващите отношения няма да има. „Стармър не иска много", твърди той.

Какво иска Стармър и какво може да получи?

Лейбъристката партия възнамерява да подобри съглашението за търговия и сътрудничество между ЕС и Великобритания, подписано през 2020 година. Сред относително безспорните неща, към които тя се стреми, са промените в сферата на ветеринарния контрол за намаляване на бумащината и на граничните проверки на продуктите с животински произход, както и взаимното признаване на дипломите.

Програмните документи на лейбъристите съдържат и призив към сключването на нов отбранителен пакт между Лондон и Брюксел, насочен към укрепване на колективната сигурност. Но дали и Брюксел е на същото мнение? Професор Менон се съмнява, че ЕС ще се съгласи на сътрудничество в това, което засяга икономическата страна на отбранителната дейност.

Мелани Фогелбах от Германската търговско-промишлена палата смята, че ЕС и Великобритания трябва да си сътрудничат, защото „разминаването между британската нормативна база и законодателството на ЕС" ще продължи да създава нови търговски бариери.

Майк Голсуърти от своя страна прогнозира, че с времето общественото мнение може да се промени и това ще даде на Киър Стармър възможността постепенно да отмени Брекзит, ако го иска. Но пък не е изключено в този случай ЕС да откаже. Аналитиците са сигурни, че Брюксел не гори от желание да поеме по трудния път към възможното връщане на Великобритания в неговите редици.

Още по темата вижте тук: