Николас Мадуро обяви победа на последните президентски избори, а днес се готви да положи клетва. Опозицията не признава резултата и готви мащабни протести, а Венецуела е изправена пред повратен момент в историята си.
Реклама
Политическата криза във Венецуела достигна нова кулминация. След президентските избори през юли 2024 г., чиито резултати са силно оспорвани от опозицията и международната общност, настоящият президент Николас Мадуро и кандидатът на опозицията Едмундо Гонсалес са вкопчени в ожесточена битка за власт.
Контролираната от правителството избирателна комисия обяви за победител Мадуро, който е на поста си от почти дванайсет години. Опозицията обаче твърди, че вотът е бил фалшифициран, а истинският победител, при това с голяма преднина, е Гонсалес, който по-късно получи политическо убежище в Испания. САЩ и редица латиноамерикански държави също считат Гонсалес за победител.
Правителството обвинява опозицията в подклаждане на фашистки заговори срещу Мадуро и издаде заповед за задържането на Гонсалес, ако той се върне в страната. Опозиционният лидер се закани да го направи именно за полагането на президентската клетва. От екипа му съобщиха също, че неговият зет е бил отвлечен.
"Победата" на Мадуро не е международно призната
Докато контролираната от правителството избирателна комисия обяви за победител Мадуро, САЩ, Канада и няколко латиноамерикански държави признават Гонсалес за легитимен победител в изборите. Европейският съюз също не признава победата на Мадуро.
Досегашният президент на Венецуела обаче са готви да положи официално клетва за нов мандат. Очаква се Гонсалес да се върне в Каракас за церемонията. Той рискува да бъде арестуван, ако го направи. Правителството в Каракас дори обяви награда за задържането му в размер на 100 000 долара.
Паралелно Мадуро засили и заплахите си срещу лидерката на опозицията Мария Корина Мачадо. От изборите насам тя се укрива на тайно място, тъй като подобно на Гонсалес срещу нея има издадена заповед за задържане за заговор, саботаж и опит за държавен преврат. В навечерието на днешната церемония по полагане на клетва от Мадуро, Мачадо се завърна в публичното пространство и дори взе участие в антиправителствен митинг. След проявата тя беше задържана за кратко, но впоследствие е била освободена. Според опозиционното движение "Венте Венецуела" (Vente Venezuela) в ареста Мачадо е била принудена да запише няколко видеоклипа, предаде Ройтерс. Други подробности засега не са известни.
Ще се върне ли Гонсалес?
Гонсалес посети няколко държави на континента. От първата си спирка в Аржентина миналата седмица той отправи ясно послание, че смята себе си за легитимен президент на Венецуела и че иска да защити мандата на венецуелския народ.
След Аржентина той премина последователно през Уругвай, САЩ, Панама и Доминиканската република, където беше приет от високопоставени политици. Вън Вашингтон пък се срещна с президента на САЩ Джо Байдън, който го приема безусловно като избран президент на Венецуела.
"Гонсалес успя да мобилизира широка международна подкрепа, особено в страните, които поддържат демократичните ценности", обяснява Рамон Кардосо, политолог от университета "Монтеавила" в Каракас.
Реклама
Високо напрежение преди полагането на клетва
Ситуацията в Каракас е взривоопасна, след като и двата лагера призоваха за масови протести. Докато правителството на Мадуро мобилизира поддръжниците си, за да отпразнуват новия му мандат, опозицията призова хората да излязат по улиците и да протестират срещу изборните злоупотреби.
В същото време правителството мобилизира голям контингент от сили за сигурност в Каракас. Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо призова хората да не ходят на протестите на опозицията: "Тези, които решат да участват, ще съжаляват за това до края на живота си", заплаши той.
Германската обществена медия АРД цитира Бениньо Аларкон, директор на Центъра за политически изследвания към Католическия университет "Андрес Бейо" в Каракас, според когото правителството разчита на клиентелизма сред групите, които извличат икономически ползи от властта на Мадуро. Загубата на властта на Мадуро би имала твърде висока цена например за военните, които подкрепят репресивните мерки срещу противниците на Мадуро.
Ролята на международната общност
САЩ вече заплашиха Николас Мадуро с нови санкции, ако той положи клетва и започне нов мандат. Организацията на американските държави (ОАД) призова за независимо разследване на изборите, както и за диалог между страните в конфликта.
Според Кардосо обаче не е ясно дали само международният натиск ще бъде достатъчен. "Ситуацията във Венецуела е христоматиен пример за това как разминаването между волята на народа и структурите на фактическата власт може да потопи една нация в криза." С обявеното завръщане на Гонсалес и планираните протести страната се намира в решителна повратна точка.
***
Вижте и тази галерия от Венецуела:
Обречени на бедност и глад: как се живее във Венецуела
Нищо не успя да свали от власт Мадуро - нито изборите, нито протестите. Той оживя. Но Венецуела умира: хората са обречени на бедност и глад. А това е една от страните с най-големи залежи на петрол в света. Вижте:
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Празни хладилници
От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Кухни за бедни
Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
96% от домакинствата гладуват
Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.
Снимка: Roman Camacho/ZUMA Press/imago images
Здравеопазването е пред колапс
Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.
Снимка: Dora Maier/Le Pictorium/imago images
Къщи като едно време
Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.
Снимка: Jimmy Villalta/UIG/imago images
Токът спира често
През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Живот на открито
Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Спират и водата
Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.
Снимка: Elena Fernandez/ZUMA Wire/imago images
Нефтеното проклятие на Венецуела
Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
"Народът се нуждае от бензин"
В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
Тъжно наследство
Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.