Докато Обединената социалистическа партия на Венецуела тръбеше, че се подготвя да анексира района Есекибо от съседна Гвиана, правителството в Джорджтаун се обърна към Международния съд на ООН за арбитражно решение по териториалния спор. 

Съдът нареди на Венецуела "да се въздържа от всякакви действия, които биха променили настоящата ситуация в спорната територия". Партията на Николас Мадуро обаче спечели над 90% от гласовете на референдум по темата. Един от въпросите, на който трябваше да отговорят жителите на Венецуела, беше дали Каракас трябва да пренебрегне решението на Международния съд.

Есекибо е богато на природни ресурси

Венецуела иска да анексира района Есекибо, който обхваща около две трети от територията на Гвиана. Там обаче живеят едва 125 000 от общо 800 000 жители на южноамериканската държава. Населението е съставено предимно от коренни жители, които се занимават с нелегален добив на злато и диаманти, обяснява историкът Кристиан Цвик от Грацкия университет, който многократно е посещавал района. 

Труднодостъпният планински регион по крайбрежието на Гвиана, Суринам и Френска Гвиана се смята за много богат на природни ресурси. През 2015 година американският концерн ExxonMobil откри големи залежи на нефт край бреговете на Гвиана. Значителна част от тях са разположени именно в Есекибо. 

Територията е спорна от векове

Споровете около територията започват още преди основаването на Венецуела и Гвиана. След като Христофор Колумб открива Южна Америка през 1498 година, Испания претендира за контрол над северната част на континента. "В края на 18 век Великобритания започва да присъединява области от тогавашното испанско Генерално капитанство Венецуела", обяснява карибският историк Михаел Зойске. Сред тях - остров Тринидад и части от това, което днес е известно като Есекибо. След Виенския конгрес през 1814-1815 тези окупирани територии остават във владение на британците, въпреки че е трябвало да бъдат върнати на Испания и Нидерландия.

В суматохата при създаването на държавата Венецуела първоначално не успява да защити претенциите си към слабо населената територия, която е наследила от испанците, обяснява колумбийският политолог Виктор Михарес. През 1899 година с арбитражно решение е начертана и днешната международно призната граница. "Венецуела, която не се е чувствала добре представена пред арбитражния съд в Париж, не признава това решение", разказва Михарес. Гвиана става независима държава през 1966, а претенциите на Каракас са прехвърлени към нея. 

Мадуро се опитва да укрепи позициите си

Предвид непопулярността на правителството си, Николас Мадуро използва въпроса с Есекибо като националистическа тема, с която да укрепи позициите си, смята Михарес. Особено на фона на предстоящите избори през 2024 година и проблемите с международното признаване на правителството му. Според политолога нефтените находища са само добавка към това. Все пак Exxon Mobil ги открива още през 2015 година. 

Кристиан Цвик споделя сходно мнение. Той казва обаче, че нефтът може да помогне на чавистите да експлоатират темата идеологически. "Компанията Exxon Mobil е представител на "северноамериканския империализъм", както гласи терминологията на чавизма. А сегашното икономически либерално правителство на Гвиана е нещо като неин посредник", казва Цвик. 

И двамата експерти не изключват възможността конфликта да е свързан и с по-големите актуални геополитически процеси. "Отклоняването на вниманието на САЩ от събитията в Източна Европа и Близкия изток може да помогне на съюзниците на Венецуела - Русия и Китай - да наложат по-лесно геополитическите си интереси", казва Цвик. Той все пак подчертава, че се съмнява в уменията на Мадуро за предприемането на толкова сериозни стратегически маневри. 

Ще избухне ли война?

Разликата в силите е очевидна: армията на Гвиана включва 4150 войници, въоръжените сили на Венецуела твърдят, че могат да мобизилират 235 000 войници. Все пак нито Цвик, нито Михарес смятат, че Каракас ще наложи претенциите си по военен път. 

Михарес казва, че по този начин страната ще стане още по-непривлекателна за чуждестранни инвестиции. Цвик допълва, че Великобритания все още се разглежда като защитник на Гвиана. В края на ноември Министерството на отбраната на САЩ също обяви, че ще изпрати делегация в южноамериканската страна.

И двамата експерти казват, че може да се стигне до малки сблъсъци по граничната река Куюни. Но заради топологията на региона те не смятат, че Венецуела може да завладее Есекибо. "Това е най-гъстата тропическа гора", дори правителството в Джорджтаун не може да контролира случващото се в района, казва Цвик. Изглежда почти немислимо този район някой ден да бъде управляван от Каракас.

***
Вижте и тази галерия от нашия архив: