На 23 януари 1973 година президентът на САЩ Ричард Никсън обявява в обръщение към сънародниците си края на войната във Виетнам. Но към този момент става дума само за изтегляне на американските части - мирът настъпва две години по-късно, а страната е разделена и съсипана.

Следват години на огромна бедност, продължила до 1990-те, посочва историкът Райнер Цителман пред германската обществена медия АРД. "През 1990 година Виетнам бе най-бедната страна в света - по-бедна от всички африкански държави. БВП на глава от населението беше едва 98 долара - по-малко, отколкото в Сомалия или Сиера Леоне."

Промяната започва през 1986 година

Днес, 35 години по-късно, средният годишен доход е около 5000 долара. Това все още е малко, но представлява гигантски напредък в сравнение със стойностите от 1990 година, посочва германската медия.

Промяната започва през 1986 година. На фона на катастрофалното икономическо положение правителството се вижда принудено да вземе мерки - с т.нар. политика на отваряне и обновление, по силата на която страната се отваря за чуждестранните компании.

Петер Бюрщеде, инвестиционен консултант на германските фирми във Виетнам, отбелязва пред АРД, че същинският пробив идва доста по-късно. "Големият приток на чуждестранни инвестиции започна едва с присъединяването към Световната търговска организация през 2007 година. А последният огромен тласък дойде през 2018 година с наложените от първото правителство на Тръмп наказателни мита за китайските продукти."

Дали сега може да се очаква нов тласък, при положение, че и този път Виетнам извлича ползи от търговския конфликт между Китай и САЩ? Плановете са амбициозни, обяснява АРД - до 2045 година страната иска да се нареди сред индустриалните нации. И не е само това, казва Бюрщеде: "До 2050 година Виетнам иска да постигне климатична неутралност - както много други страни в света. Но пред икономиката на Виетнам има още дълъг път, тъй като половината от електроенергийните потребности все още се покриват с въглища."

Виетнам сякаш иска да изпревари самия себе си, коментира по-нататък германската медия. До 2050 година страната иска да стане и един от големите глобални играчи в производството на чипове. Дитмар Шванк от Австрийската търговска камара в Ханой споделя пред АРД, че изпитва определени съмнения в това отношение. "Вече над 40 чуждестранни компании за полупроводници са инвестирали във Виетнам, но страната има нужда до 2030 година от около 50 000 инженери в сектора на полупроводниците, за да може да се справи с набелязаните планове."

Ниски заплати, висок растеж

Най-големият германски производител на полупроводници Infineon също има свое представителство във Виетнам. Като цяло Германия е добре представена в страната, посочва Бюрщеде. "Всяка година се добавят между пет и десет фабрики, развитието е относително постоянно, но германският ангажимент не може да се сравни с този на японците, китайците, тайванците или корейците, които са тук най-големите инвеститори."

Засега Виетнам остава страна на ниските заплати - нивото им е два пъти по-ниско от китайското. Страната привлича с големи индустриални зони, добра инфраструктура и стабилен растеж. През последните десет години той възлиза средно на 6%. А това означава, че Виетнам може да бъде причислен към най-бързо растящите икономики в света.

*****

Вижте и това видео от архива ни: