1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Виртшафтсвохе": Готова ли е България за еврото?

7 май 2024

България иска да влезе в еврозоната през 2025. Но готова ли е за това, пита "Виртшафтсвохе". Икономическите ѝ показатели са добри. Но има и проблеми: институционални слабости, корупция, имотен балон.

Монета от 1 евро
Скоро и в България?Снимка: Stockfotos-MG/Zoonar/picture alliance

Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, но не и политически и институционално, пише журналистката Зилке Ветах в статия за германското икономическо издание "Виртшафтсвохе". 

В нея се посочва, че България иска да влезе в еврозоната в началото на 2025 година или най-късно през лятото, както и че страната е избрала за монетата от 1 евро образа на Свети Иван Рилски. Известно е, че религиозните символи предизвикват спорове, пише Зилке Ветах и припомня случая със Словакия, която бе принудена да се откаже от подобен дизайн по настояване на други държави членки. Външният вид на монетите обаче не е основният проблем, свързан с бъдещето членство на България в еврозоната

"Впечатляващо представяне", но и един проблем

Решаващият въпрос е доколко страната е подготвена, подчертава "Виртшафтсвохе". На хартия показателите ѝ са впечатляващи - очаква се БВП да нарасне с 1,9%, а догодина - с 2,5%. Това е значително повече от осреднената прогноза за еврозоната, която е за ръст от 0,8 на сто през 2024 и 1,5% през 2025. България изпълнява критериите за стабилни публични финанси, а дългът представлява по-малко от 25% от БВП. Разрешените от европейските институции проценти са 60. Бюджетният дефицит също е далеч по-малко от заложените в маастрихтските критерии три процента. Икономистът Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст Брьогел говори за "впечатляващо представяне". От макроикономическа гледна точка "България е готова за присъединяване". 

Като единствен пропуск се очертава високата инфлация от 3,5 процента. Но тук България може да използва един трик, който приложи и Хърватия през 2022 година - правителството там намали данък добавена стойност върху газ, ток и хранителните стоките, за да ограничи временно инфлацията. Нито Европейската централна банка (ЕЦБ), нито Европейската комисия си направиха труда да изчислят какъв ще е ефектът. ЕЦБ все пак предупреди, че инфлацията в Хърватия може да се повиши отново в средносрочен план - което по-късно се сбъдна. През 2022 година ЕЦБ и Комисията изключиха от изчисляването на инфлацията двете държави с най-нисък темп на поскъпване - Малта и Португалия, а Хърватия влезе в еврозоната на косъм от 1 януари 2023 година, припомня германското издание. 

Институционални слабости, корупция, непотизъм

Добре би било институциите на ЕС да анализират внимателно инфлацията в България, тъй като повишаването на цените се дължи на балон при недвижимите имоти, предупреждава Зилке Ветах. В началото на годината банките са отпуснали с 22% повече кредити за недвижими имоти, отколкото през предходната година, предупреждава Кристина Цабала от мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията пред "Виртшафтсвохе". "Имотният балон се подхранва от политиката, която е тясно свързана със строителния сектор", казва още тя. 

Този пример е показателен за най-сериозните проблеми, пред които България е изправена - "очевидните институционални слабости", както ги определя авторката на статията. Тя посочва, че корупцията остава сериозно предизвикателство, а европейската прокуратура разследва множество случаи на потенциални злоупотреби с европейски средства. Освен това през 2023 година САЩ санкционираха петима българи за корупцията, сред които двама бивши министри - бившия финансов министър Владислав Горанов и бившия министър на енергетиката Румен Овчаров. Продължаващата политическа криза и тежките обвинения в корупция между бившите партньори в управлението са други проблемни сигнали, четем по-нататък статията. 

Независимо дали Европейската централна банка ще вдигне пръста за България нагоре или не, примерът с нейната кандидатура за присъединяване към еврозоната разкрива слабости на присъединителния процес - защото критерии като върховенството на правото, качеството на работата на институциите и борбата срещу корупцията очевидно не играят роля. А дълговата криза в еврозоната, която застраши цялото ѝ съществуване преди 15 години, показа, че непотизмът и клиентелизмът могат да доведат икономиките в ЕС до ръба, обобщава "Виртшафтсвохе". В Брюксел обаче не се говори за промяна в критериите за присъединяване. 

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Защо инфлацията в Швейцария е толкова ниска

02:30

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ