Резиденцията във Вюрцбург е бароков шедьовър. В нея са живели могъщите князе епископи на Вюрцбург. Те са били едновременно и църковни, и светски владетели, което очевидно добре е пълнило техните хазни. Наполеон бил толкова впечатлен от Вюрцбургската резиденция, че я нарекъл "най-красивото настоятелство в Европа".

Владетелите на Прусия са построили великолепни дворци в Берлин и Потсдам. Един от по-малките от тях - Сансуси - е най-посещаваният от всички. Построен е от Фридрих Велики по негови собствени скици за лятна резиденция само за две години - от 1745 до 1747. Състои се от 12 помещения, в които той е можел да философства и да прави музика без грижи и на спокойствие ("без грижи" на френски: sans souci).

Лятната резиденция на баварските монарси е един от най-големите дворцови комплекси въобще в Европа: със своите 632 метра дължина дворецът Нимфенбург надминава дори Версай край Париж. Една от неговите забележителности е стаята, в която се е родил крал Лудвиг II. На "краля от приказките" му е било по-приятно да строи замъци, отколкото да управлява.

Дворецът Линдерхоф е най-малкият от трите двореца, построени от Лудвиг II. Той е създаден по подобие на френския дворец Версай, което обяснява и наличието на Огледална зала. Малкият "дворец на удоволствията" е единственият от амбициозните строителни проекти на Лудвиг, който е завършен и в който монархът действително е живял.

Дворецът Пилниц се намира в непосредствена близост до Дрезден, на брега на река Елба. Саксонските курфюрсти и крале обичали да прекарват летните месеци там. Говори се, че е бил дворец за удоволствия. Август Силни например е настанил една от любовниците си да живее в двореца. В Пилниц се организирали разкошни сватби и тържества, които преливали и към огромния парков комплекс с пищни градини.

Саксонските владетели прекарвали по-голямата част от годината в Дрезденския замък резиденция. През Втората световна война той е бил разрушен, а възстановяването му започва чак през 1985 година. Неговите ценни колекции постепенно успяват да се върнат на първоначалното си място, като световноизвестната съкровищница на саксонските курфюрсти и крале - т.нар. Grünes Gewölbe.

Със своите около 150 изложбени зали Мюнхенската резиденция е един от най-големите дворци в Германия. През вековете баварските владетели от рода Вителсбах са създали на това място великолепна резиденция. Антиквариумът от 1571 г. (на снимката), дължащ името си на античните скулптури, е най-старото запазено помещение в двореца.

Курфюрстите от Пфалц прекарвали летните месеци в спокойното градче Швецинген, недалеч от Хайделберг. В цялостно произведение на изкуството дворецът Швецингер се mревръща през XVIII век, а заслугата за това е на Карл Теодор. Дворецът всъщност играе почти второстепенна роля, а централно място заема дворцовата градина с площ от почти 70 хектара.

За неговите посетители от цял свят Нойшванщайн е олицетворение на приказен замък. Подобно на Линдерхоф, той е построен от баварския крал Лудвиг II. Американският художник на анимационни филми (аниматор) Уолт Дисни го използва като модел за своите филмови замъци в "Пепеляшка" и "Спящата красавица", което допринася за световната слава на Нойшванщайн.

Абсолютен фаворит на публиката сред германските замъци е Хайделберг. Миналата година почти един милион души са посетили романтичните руини над едноименния германски град. Някогашната резиденция на курфюрстите от Пфалц е разрушен по време на войните през XVII век. Именно тази аура на преходност очарова посетителите и до днес.