Така започва всичко: през 1961 Кристо увива един фолксваген с плат и въжета - една от първите му работи от този вид. Опакованата "костенурка" е символ на предметите от ежедневието, които изкуството преобразява. Още тук се проявява характерният стил на Кристо: опакованите предмети изглеждат нови и различни. "Костенурката" се превръща в предвестник на по-късните му грандиозни мащабни проекти.

През 1960-те години Кристо покрива с плат и въжета и обществени телефонни апарати. По този начин той превръща предмети от ежедневието в произведения на изкуството, които провокират хората да мислят. Тези ранни творби показват как Кристо още тогава преекспонира пространства и обекти - временно, изненадващо и поетично.

Първият голям проект на Кристо и Жан-Клод е "Опакованият бряг": през 1969 те покриват брегова ивица с дължина около 2,5 километра край Сидни, Австралия. За целта те използват над 90 000 квадратни метра плат и няколко километра въжета. За първи път двойката опакова част от пейзаж в такъв мащаб, което се превръща в крайъгълен камък за по-късната им работа.

Който може да опакова цяла брегова ивица, трябва да може да опакова и голяма сграда. Така се ражда един смел план: Кристо и Жан-Клод визират Райхстага в Берлин - една сграда, натоварена с много история. Тя се вписва в тяхната философия да правят нещата видими по различен начин - като ги опаковат. Цели 23 години по-късно те успяват да реализират проекта - въпреки на моменти доста силната съпротива.

Преди това двамата очароват публиката с други мащабни проекти. През 1972 те издигат яркооранжева завеса направо през долината Rifle Gap в Колорадо, САЩ. Платно, високо 111 и дълго 381 метра, се развява на вятъра като гигантска вълна - зрелищно взаимодействие между природа, технология и изкуство. Само след 28 часа "Завесата на долината" е трябвало да бъде демонтирана отново заради наближаваща буря.

Четири години по-късно Кристо и Жан-Клод реализират "Бягаща ограда": 39-километрова ограда от бял плат, която се простира през хълмовете на Калифорния до Тихия океан. Творбата престоява само две седмици и съчетава пейзаж, светлина и движение по един впечатляващ начин - поетична игра с пространството и перспективата.

2025 е юбилейна година не само за Кристо и Жан-Клод, които са родени в един и същи ден (13 юни): навършват се 40 години от опаковането на най-стария мост над Сена в Париж - Понт Ньоф. За целта двамата използват 41 800 квадратни метра полиестерна тъкан в пясъчен цвят и 12 километра въжета.

През 1991 Кристо и Жан-Клод инсталират 1340 гигантски сини чадъра в една долина до Ибараки в Япония в рамките на проекта си "Чадърите". По същото време в Калифорния са издигнати 1760 жълти чадъра - като съвместен проект на два континента. Всеки от чадърите е висок 6 метра и широк 8,7 метра. Произведението не само свърза два континента, но и внася хармония между природата, изкуството и цветовете.

След като през февруари 1994 германският Бундестаг най-накрая каза "да" на опаковането на Райхстага, Кристо и Жан-Клод осъществиха една своя мечта и подариха не само на берлинчани, но и на целия свят две вълшебни седмици с опакования Райхстаг. Точно преди 30 години милиони посетители успяха да се възхитят на грандиозния художествен спектакъл в Берлин.

За увиването на тези дървета в Швейцария Кристо и Жан-Клод използват много тънка изкуствена материя, пропускаща светлина и въздух. С 55 хиляди квадратни метра полиестерен плат те покриват 178 дървета, които изглеждат като скулптури, които сякаш плават, окъпани от светлината - още едно нагледно доказателство за магическата симбиоза между изкуството и природата.

20 години от "Портите": 7500 ярки порти в цвят шафран на 37 километра паркови алеи. Свободно падащите текстилни пана във всяка порта се издуват от вятъра чак до следващата порта. Проектът струва 21 милиона щатски долара и е финансиран от двамата художници чрез продажбата на рисунки и студии за "Портите", както и на други произведения на изкуството.

Инсталацията е монтирана в Сентръл парк през февруари 2005 и хората ѝ се наслаждават - въпреки студената зима в Ню Йорк. След 16 дни "Портите" са демонтирани, а платът, който е бил произведен в Германия, е съхранен, за да се използва отново за проекта "Плаващи кейове" в Италия (2016).

"Плаващи кейове" на езерото Изео в Италия са първият проект на Кристо след смъртта на съпругата му през 2009 година: 3 километра яркожълти кейове свързват континенталната част с два острова. На мястото се стичат 1,2 милиона души, което на моменти прераства в хаос и застрашава сигурността на посетителите. Това налага временно инсталацията да бъде затваряна.

Опаковането на парижката Триумфална арка е осъществено след смъртта на Кристо през 2020 година от неговия екип под ръководството на племенника на Кристо - Владимир Явашев. Проектът е изпълнен според неговите точни инструкции - като посмъртна почит към Кристо и Жан-Клод. Финансирането, както винаги, е изцяло от продажбата на произведения на Кристо - без публични средства или спонсори.