Миграцията е взривоопасна политически тема в Германия. Според неотдавнашно проучване, проведено от онлайн платформата Statista през октомври 2024 г., около 35% от анкетираните оценяват въпроса за миграцията, убежището и чужденците като най-важен обществен проблем в Германия – това вълнува хората дори повече от състоянието на икономиката или климатичните промени. Цяла Европа се вълнува от темата за бежанците, а в дебата често няма достатъчно обективност и фактологична точност.

Вит Новотни също е загрижен за това. Той изследва миграцията в Центъра „Мартенс“ в Брюксел - политическа фондация, близка до консервативната Европейска народна партия (ЕНП). „Малко са темите, по които разликата между общественото мнение и действителните факти да е толкова голяма“, казва той пред ДВ.

Неговата колежка от фондация „Мо Ибрахим“, французойката Натали Делапалм смята, че недоразуменията, които възникват на базата на невярна информация, „водят до политически решения, които не са съобразени с действителните предизвикателства“.

Има пет често срещани твърдения за миграцията от Африка, които са или погрешни, или изискват по-задълбочено разглеждане. Ето кои са те:

1. "Всички мигранти от Африка са се устремили към Европа"

Вярно е, че все повече африканци напускат родните си страни. Според последното проучване на ООН броят на африканските мигранти се е увеличил с 30% между 2010 и 2020 година. Въпреки това повечето от тях, около 80%, всъщност остават на своя континент. Повечето от тях се прехвърлят в съседни държави или в икономически развиващи се региони като Западна или Южна Африка в търсене на работа. Сравнително малко хора се опитват да се установят в Европа.

2. "Африканският континент е особено засегнат от миграцията"

Когато се изказва подобно твърдение, трябва да се погледне цялостната картина. По данни на ООН общият брой на африканските мигранти през 2020 г. е 40,6 млн. души – тоест 14,5% от всички мигранти по света. Много по-голям е делът на азиатските мигранти (41%) или на европейските (22,5%). Това означава, че Азия и Европа генерират повече миграция, отколкото Африка. 

 3. "Африканските мигранти бягат основно от войни и бедност"

Въпреки че Европа приема много кандидати за убежище от Африка, повечето африкански мигранти идват в Европа по икономически причини, например за да учат, да работят или да се присъединят към семействата си. Всъщност според Върховния комисариат на ООН за бежанците едва 8% от африканските мигранти в ЕС са бежанци. Преобладаващата част от мигрантите пристигат в Европа законно – обикновено със самолет.

4. "Миграцията на квалифицирана работна ръка е изтичане на мозъци от Африка"

Лекари, шофьори на автобуси, инженери от Кения: през септември 2024 г. германският канцлер Олаф Шолц и президентът на Кения подписаха споразумение за миграция. То има за цел да позволи влизането на около 250 000 квалифицирани работници от Кения на германския трудов пазар. Заради застаряващото си население Германия се опитва така да противодейства на недостига на квалифицирана работна ръка. 

Младите, жадни за знания кенийски работници на свой ред ще намерят работни места, които са дефицитни в родната им страна. В Обединеното кралство този обмен с африканския континент отдавна е факт. За британската здравна система NHS работят повече ганайски болногледачи, отколкото в самата Гана. Но какво печелят африканските страни, когато техните квалифицирани млади хора емигрират? Вредно ли е това „изтичане на мозъци“ за континента? Изследването показва една нюансирана картина: дори ако емиграцията на млади хора първоначално означава загуба на квалифицирана работна ръка, квалифицираните мигранти допринасят за развитието на страните на произход в дългосрочен план чрез парични преводи и трансфер на знания.

„Парите, изпращани в Африка от мигрантите, са един от най-важните източници на финансиране за африканските държави“, обяснява френската изследователка на миграцията Натали Делапалм. Парите, които мигрантите изпращат у дома всяка година, са колкото средствата от помощите за развитие и преките чуждестранни инвестиции, взети заедно. „Следователно мигрантите внасят в Африка ресурси, които в противен случай би трябвало да бъдат набрани чрез допълнителни, по-големи преки чуждестранни инвестиции от трети страни“, допълва наблюдателката.

5. "Климатичните бежанци скоро ще залеят Европа"

Заглавия като „Голямата климатична миграция започна“ във вестник „Ню Йорк Таймс“ или „Миграцията скоро ще бъде най-голямото климатично предизвикателство на нашето време“ във „Файненшъл Таймс“ подхранват страховете за масово преселение към Европа в резултат на климатичните промени. Въпреки че последиците от глобалното затопляне - като суши, покачване на морското равнище и екстремни метеорологични явления - са реални и заплашителни, проучванията показват, че хората в засегнатите региони често остават у дома и се опитват да се адаптират, вместо да мигрират надалеч.

Освен това миграцията е скъпа. Тя изисква ресурси, които липсват на много от засегнатите хора в уязвимите региони - особено ако са загубили всичко поради климатично бедствие. В резултат от това те често остават в капана на лоши условия за живот и рядко достигат до по-далечни страни - казва Новотни пред ДВ. „Не е научно доказано, че изменението на климата действително води до международна миграция“, подчертава още той.