Терористичната атака на Хамас срещу Израел предизвика значително повишение в цените на петрола в началото на седмицата. След това обаче ситуацията се успокои, а нивата се понижиха до параметрите си преди нападението. Очевидно участниците на пазара за момента не виждат опасност от въвличането и на други държави в конфликта в Близкия изток.

"Нямам впечатлението, че Иран или други страни открито искат да нападат Израел, респективно - голяма ескалация не би трябвало да настъпи", заяви пред ДВ главният икономист на "Commerzbank" Йорг Кремер. "Пазарът очевидно споделя тази оценка, както може да се види от умерената реакция при цените на петрола."

Но тъй като над една трета от световната търговия с петрол по море се осъществява в Близкия изток, пазарите продължават да следят ситуацията отблизо, дори досега да не е имало пряко въздействие върху доставките, коментират от Международната енергийна агенция. Конфликтът в Близкия изток е изпълнен с неизвестни, а събитията се развиват бързо, смятат в организацията.

Кризата отпреди 50 години едва ли ще се повтори

В момента инвеститорите не очакват повторение на кризата с петрола отпреди 50 години. Тогава, през октомври 1973-а, Египет и Сирия нападнаха Израел и избухна войната от Йом Кипур. Напрежението нарасна и някои арабски държави използваха цената на петрола, за да оказват натиск върху западните индустриални страни като Германия, които зависеха от ниските цени на суровината.

Някои от мерките, които германското правителство прие през есента на 1973-а година, включваха ограничения на скоростта по магистралите до 100 км/ч и неделни дни без автомобили. Това стана, след като цените на петрола се повишиха с около 70  процента след съкращаването на добива в Близкия изток. "Днес арабският свят вече не е блок, в региона има голямо напрежение - между Саудитска Арабия и Иран, например. Затова не е вероятно нещата да стигнат до крайности. Цената на петрола вероятно няма да се изстреля нагоре, както стана тогава", предполага Йорг Кремер.

Каква е ролята на Иран?

Това обаче би могло да се промени, ако Иран бъде въвлечен в конфликта. Тъй като Техеран подкрепя финансово Хамас. "В случай, че участието на Иран стане очевидно, чрез цените на петрола могат да настъпят сериозни последици за световната икономика, която и така не е в силна фаза", опасява се президентът на германската банка "Sparkasse" Хелмут Шлевайс. "Към вече съществуващата геополитическа несигурност се добави и терористичната атака на Хамас срещу Израел. Много ще зависи от това дали тази ужасна война ще остане регионална."

През 2018-а година, при управлението на Доналд Тръмп, САЩ наложиха санкции срещу Иран и така ограничиха износа на петрол от страната. След встъпването в длъжност на Джо Байдън експортът на ирански петрол отново значително нарасна и днес Иран изнася повече петрол, отколкото през последните пет години.

Може ли цената за барел да надхвърли 100 долара?

Междувременно американците увеличиха собствения си нефтодобив и произвеждат такива количества, каквито и преди пандемията. Паралелно отслабващата глобална икономика потиска търсенето на петролния пазар. Всички тези фактори в момента не позволяват на цените да се вдигат още повече. 

Но в случай, че войната се разшири, много експерти по суровините предвиждат бързо покачване на цената на петрола на нива над 100 долара за барел. Ако Иран също се включи в сраженията, би могло да последва и затваряне на Ормузкия проток. Това е най-важният воден път за световния транспорт на петрол - около една трета от превозвания по море петрол преминава през протока край бреговете на Иран.

Цената на газа се увеличи значително

За разлика от цените на петрола, тези на газа не се понижиха значително в последните няколко дни. Наблюдаваните повишения достигаха до 40 процента. Причините за това са няколко: от една страна Израел затвори едно газово находище, намиращо се на около 20 км от ивицата Газа в Средиземно море. От друга страна газовите пазари изпитват несигурност, тъй като преди седмица газопровод между Финландия и Естония беше затворен заради спад в налягането. Освен това работещите в съоръженията за втечнен природен газ на енергийната компания "Шеврон" в Австралия ще стачкуват в продължение на две седмици.

Анализаторите на пазарите на суровини все пак очакват, че ситуацията на газовия пазар също би трябвало да се успокои след края на временната несигурност. За потребителите подобни колебания на газовите пазари засега не играят значителна роля, при условие, че останат временни.