С население от 9,7 милиона души Израел е една малка, но все пак икономически развита държава, която без съмнение нареждаме сред най-богатите държави в света. Актуалните данни на МВФ я поставят на 14-о място по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението (54 710 щатски долара). За десет години (от 2012 до 2022) на практика той се е удвоил - от 263 на 525 милиарда долара, припомня в своя публикация АРД.

Сегашната война в Близкия Изток най-малкото ще забави растежа. Неслучайно Израелската централна банка наскоро понижи икономическата си прогноза от 3,0 на 2,3%. Ръководителят на централната банка Амир Ярон обаче подчерта, че израелската икономика е стабилна и устойчива. "В някои области, като например иновациите и технологиите, ние сме световни лидери", подчерта той, цитиран от германската обществена медия. По думите на банковия шеф израелската икономика е успяла да се възстанови от предишните трудни времена и бързо да се върне към просперитета. Ще успее и този път.

Икономически анализатори не оспорват тази оценка, но обръщат внимание на това, че войната ще бъде много тежко изпитание за икономиката на израелската държава. Джоузеф Зейра, почетен професор по икономика в Еврейския университет в Йерусалим, заяви пред американската телевизия СиЕнБиСи, че рецесията е почти гарантирана. А вестник „Файненшъл таймс" цитира в тази връзка Гай Бейт-Ор, главен икономист в инвестиционната къща Psagot, според когото предстои дълга военна кампания, която ще се отрази тежко на израелската икономика.

Войната променя делника на хората

Постоянната заплаха от ракетен обстрел или страхът от нови нападения на ислямистите от Хамас водят до промяна в поведението на хората: те отменят събирания и празници, остават си у дома, децата не ходят на училище, много хора не могат да работят, обяснява Зейра.

Към това се добавя и фактът, че израелската армия мобилизира около 300 хиляди резервисти, които временно няма да пазаруват, нито ще ходят на ресторант или ще ползват обичайните услуги. А това веднага ще се отрази на търговията на дребно и на гастрономията. „Оборотът ни намаля драстично", казва в тази връзка пред агенция Ройтерс управителят на магазин за спортни стоки в Йерусалим Нетанел Шрага.

Страда също и туристическата индустрия, която е много важна за Израел. Сега хората ще си стоят повече у дома и няма да пътуват както обикновено. Чуждестранните туристи също ще се въздържат да посещават Израел на този етап. В тази връзка АРД припомня, че преди пандемията от коронавирус туристическата индустрия беше един от най-значимите сектори на икономиката, който генерираше над пет процента от БВП на страната.

Мобилизирането на резервистите ще има и преки последици за пазара на труда, тъй като много жени и мъже няма да могат да работят за фирмите и предприятията, в които са заети, в това число и във високотехнологичния бранш. А дълги години успехът на израелската икономика зависеше именно от сектора на високите технологии, който често е определян като израелския двигател на растежа. Миналата година той е постигнал обем от 71 милиарда долара и е съставлявал цели 48 процента от общия износ на страната, четем още в публикацията на АРД.

Други важни сектори на икономиката са биотехнологиите, фармацевтичната индустрия и отбранителната промишленост. Опасенията за предстояща икономическа криза се отразяват и на пазара на акции. Борсовият индекс TA-35 (на 35-те най-големи израелски листвани компании) спадна значително след атаката на Хамас.

Инфлацията расте

Икономиката на Израел зависи не само от износа, но и от вноса на стоки. В това отношение икономиката може да бъде подложена на натиск от слабия в момента израелски шекел. Обменният курс на националната валута неотдавна се понижи до най-ниското си ниво спрямо щатския долар от осем години и половина насам. Това ще оскъпи вноса, което от своя страна помпа инфлацията. В момента обезценяването се равнява на 3,8%, посочва още германското издание.

Сега основният лихвен процент в Израел е 4,75%. Израелската централна банка е изправена пред дилема: за да подкрепи застрашената икономика в настоящата криза тя трябва да намали лихвите. Но това още повече би отслабило шекела и ще увеличи опасността от инфлация, а оттук и рисковете за националната икономика, обяснява АРД.