Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.

Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.

Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.

Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.

Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.

През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.

Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.

Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.

През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.

След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".

В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.

В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.

Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.

На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.

На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.

Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.

На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.

Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.

На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.

На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.

На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".

Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.

Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.

В ранните часове на 24 февруари 2022 много украинци бяха събудени от експлозии като тази в Киев. Руските части нападнаха военни обекти по протежението на цялата граница с Русия, Беларус и окупираните от 2014 година насам области, както и във вътрешността на страната. Украйна въведе военно положение. Още в самото начало бяха засегнати и граждански обекти, паднаха първите жертви.

Руският президент Владимир Путин нарича нахлуването "специална военна операция". Той иска да завладее изцяло регионите Донецк и Луганск. Жителите на Маруипол се криха в продължение на седмици от бомбите в мазетата. Мнозина загинаха под руините, както при нападението срещу театъра, в който стотици хора бяха погребани живи.

Войната в Украйна предизвика огромна бежанска вълна в Европа - невиждана от Втората световна война насам. По данни на ООН до началото на февруари 2023 година над осем милиона украинци са потърсили убежище в Европа. Сред държавите от ЕС най-много бежанци прие Полша - над 1,5 милиона. Милиони украинци, най-вече от източната и от южната част на страната, се отправиха към други части на Украйна.

Само след няколко седмици украинската армия успя да прогони руснаците от северните и североизточните райони на страната. Планът на нашествениците да обградят Киев се провали. При освобождаването на териториите се разкриха жестокостите на руските военни. Кадри на измъчвани и избити цивилни граждани в Буча край Киев обиколиха света. Властите съобщиха, че загиналите там са 461.

От Донбас почти ежедневно се съобщаваше за цивилни жертви. Още в началото властите призоваха населението да се изтегли в по-сигурни региони. Но руските ракети засягаха и тези, които вече бяха тръгнали на път. При атаката срещу гарата в Краматорск през април 2022 загинаха 61 души и над 120 бяха ранени. Хиляди искаха да се изнесат от града на сигурно място.

Заради руските въздушни нападения милиони хора се крият в бомбоубежища. Най-тежко е за живеещите близо до фронта в обсега на артилерията. Там хората масово заживяха в мазетата, но и в големите градове във вътрешността на страната само убежищата предлагаха защита от ракетите. В Киев (на снимката) и в Харков хората търсят спасение в станциите на метрото.

В първите седмици Русия окупира голяма част от Южна и Източна Украйна, както и области на север, особено край Киев. Ядрената централа "Запорожие" в южната част на страната оттогава насам е под руски контрол. Боевете засегнаха и самата централа. Международната агенция по атомна енергия изпрати експерти и поиска създаването на зона за сигурност.

Руската армия обсади Мариупол за седмици и така попречи на снабдяването с муниции и храна. Металургичният комплекс "Азовстал" бе последният бастион на Украйна. В подземните му помещения се бяха укрили хиляди хора, включително цивилни граждани и бойци на "Азов". През май след продължителни атаки руснаците поеха контрола над завода. Над 2000 войници бяха пленени.

В първия ден на войната руснаците завладяха Змийския остров в Черно море. Записаният разговор с екипажа на руския кораб на украинците, които в него отказват да се предадат, стана вирален в интернет. През април - по техни данни - украинците са успели да потопят с ракета крайцера "Москва", след което през юни са прогонили руснаците от острова.

Не е известно колко души са били убити до момента във войната. По данни на ООН има най-малко 7200 цивилни жертви и 12 000 ранени. Но броят им може да е и много по-висок. Броят на загиналите украински войници също не е известен. През декември 2022 година Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, спомена за "до 13 000". Независими данни няма.

Още от първите дни на войната се заговори за доставките на западно оръжие за Украйна, но в началото Киев получи съвсем малко. Предоставените от САЩ през юни артилерийски системи HIMARS бяха голямо подкрепление. Благодарение на тях украинската армия успя да прекъсне доставките на муници за руската артилерия, а и да подготви успешната си контраофанзива.

В началото на септември украинската армия проведе успешна контраофанзива в региона на Харков. Изненаданите руснаци се изтеглиха бързо, изоставяйки военно оборудване и муниции, както и доказателства за вероятни военни престъпления. В крайна сметка украинците успяха да освободят и Херсон. Жителите на града не скриха радостта си от пристигането на украинските части.

В началото на октомври 2022 година силна експлозия прогърмя на моста към анексирания от Русия полуостров Крим. Построеният от Кремъл мост към полуострова бе частично разрушен. Русия заяви, че експлозията е предизвикана от камион, натоварен с експлозиви от Украйна. Киев не пое отговорността за взрива.

Няколко дни след експлозията на Кримския мост Русия проведе първото мащабно ракетно нападение срещу енергийни съоръжения в цяла Украйна. Токът спря от Лвов до Харков. Оттам нататък този вид нападения станаха обичайни. Заради големите щети по електроцентралите и другата инфраструктура на почти всички украинци им се налага ежедневно да се сблъскват със спирания на тока, водата или отоплението.

Ежедневните видеопослания на Володимир Зеленски, в които той информира за развитието на ситуацията, се сдобиха с милионна публика. Украинският президент успя да обедини не само украинците, но и целия западен свят за оказването на подкрепа за Украйна. Под негово ръководство европейската интеграция достигна ново ниво: Украйна е кандидатка за членство в ЕС.

Борбата на Украйна срещу руските агресори зависи и от помощите. Водена от САЩ група държави предостави хуманитарна, финансова и военна помощ на стойност милиарди долари. Доставката на тежко въоръжение бе обект на остри дискусии на Запад - поради опасения от реакцията на Русия. Но Украйна ще получи западни танкове - предимно "Леопард 2".

В района на град Бахмут, в региона Донецк, се водят ожесточени боеве от месеци. След като през януари 2023 украинските части загубиха контрола над предградието Соледар, отбраната на Бахмут е силно затруднена. Германските тайни служби съобщиха през януари 2023 за загуби от украинска страна, възлизащи на трицифрени числа. Вероятно загубите на руснаите са още по-големи. Градът е целият в развалини.