1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вотът едва ли ще мине, но номерата минават

17 ноември 2023

Вотът на недоверие отново бе отменен. Истината е следната: целта на тези, които го внесоха, не е да падне правителството. Важното за тях е друго, пише Георги Лозанов.

Вотът срещу правителството няма да успее, смята нашият коментатър Георги лозанов Снимка: BGNES

В сряда сякаш по нищо не личеше, че ще трябва да чакаме следващата… Опозицията отново искаше вот на недоверие към правителството, за който изглеждаше сигурно, че няма да мине. Това е добре позната ситуация, в която парламентът прекъсва работата си по същество и се превръща в медия, откъдето опозицията може на висок глас да говори на своите поддръжници (реални и потенциални). Какво им казаха БСП, "Възраждане" и ИТН с втория си вот срещу същото правителство, този път заради "провал в политиката за национална сигурност и отбрана"?

Каква е целта

Темата направи посланието прозрачно: продължаваме борбата срещу евроатлантическата ориентация на България! То е важното, а не да падне правителството, защото тогава опозицията нямаше да се цели в най-здравата точка на т.нар. сглобка - единствената, която безпроблемно свързва (не)коалиционните партньори, а щеше да се възползва от множеството противоречия помежду им. Като например цената на горивата и дерогацията на Лукойл, за която те продължиха да се карат и по време на вота, или увеличаването на държавния дълг, или предвижданата промяна на данъците и т.н..

Спешното напомняне от страна на "Възраждане", БСП и ИТН, които сякаш се пришиха към евроатлантическия им скептицизъм и подкрепата им за Русия, се наложи заради местните избори. Въпреки очакването, че руската пропаганда и тукашните ѝ публични ретранслатори са поразили общественото съзнание в дълбочина, тези избори показаха, че политическата карта на България почти изцяло продължава да е евроатлантическа. Присъствието в нея на "Възраждане" - най-директния маркер на пропутиновите настроения, се оказа периферно. А кандидатът на БСП в София - Ваня Григорова, изпусна шансовете си, защото не можа да си обърне езика и да каже, че осъжда инвазията на Путин в Украйна. Така че сега руското опълчение трябва да търси начини да се доказва наново. И вотът му на недоверие не е толкова срещу правителството, колкото срещу ЕС и особено срещу САЩ, въвеждани от пропагандната риторика като "Посолството".

Дори един от най-европейските политици в БСП - Кристиан Вигенин се зае в дебатите да се бори с врага от времето на Студената война. "Решенията в сферата на сигурността и отбраната не са мотивирани от реална загриженост за хората и държавата, а от персонални политически ангажименти пред чужди държави", каза той. Тоест пред партньорите от НАТО. Те трябваше да бъдат представени през 2023 година не за гарант на сигурността ни, а пак за нейна заплаха. И да си пазим старото съветско въоръжение, ако ни нападнат, а не да го даваме на Украйна. Впрочем, и Украйна вече е включена от "Възраждане" в списъка на националните ни врагове. На министъра на отбраната Тодор Тагарев, чийто ангажимент е заедно с партньорите от НАТО да не позволят Украйна да бъде прегазена от Русия, Костадин Костадинов каза "Мястото ви е в затвора, Тагаренко!". Язвителното вкарване на украинско окончание в името му демонстрира, че "миролюбците" (по Румен Радев) не само не са неутрални и дори не само са за Русия, но мразят украинците и изискват от своите поддръжници да изпитват същото. А това със затвора пък за кой ли път сигнализира какво ще се случи с тези, които не мислят като Костадинов, ако един ден той стигне до върха на държавата.

И въпреки всичко никой на този етап няма интерес вотът срещу правителството да успее. Защото не е достатъчно да се добереш до властта, трябва ти и обществена подкрепа да я упражняваш. А както се видя от местните избори, на опозицията ѝ липсва такава. Румен Радев ѝ даваше по едно рамо, но сякаш усети, че това накрая ще руинира президентския му имидж и започна да прехвърля горещите теми към вицепрезидентката.

Каква е ситуацията в коалицията?

Положението в (не)коалицията е по-сложно. ГЕРБ-СДС са електорално по-силни, но ПП-ДБ имат репутационно преимущество в евроатлантическото представителство. Именно то е основният символен капитал, от който се ползва цялата (не)коалиция, и причина мандатът, а до голяма степен и самото правителство да са на ПП-ДБ. Това от своя страна поставя ГЕРБ-СДС в благоприятна двойна роля на полууправляващи-полуопозиция, която им дава възможност да атакуват ПП-ДБ отвън, за да разширяват властта си отвътре. И финално - при добро стечение на обстоятелствата да ги изместят в евроатлантическото представителство, както от гледна точка и на българското общество, така и на чуждите партньори. Последният удобен случай за подобен трансфер е дерогацията на Лукойл. Върху ПП-ДБ трябва да падне с днешна дата отговорността за този отворен от години енергиен комшулук между България и Русия и да излезе, че те са защитници на путиновите интереси. Такива са и според Делян Пеевски, който направи изненадващ скок в мътната вода на днешната ни политика от трамплина на ДПС и сам се заяви като лице на българския евроатлантизъм.

Но така или иначе вотът на недоверие в сряда няма особена перспектива - отлагането му с пет дни просто заделя време за пазарлъци на национално и местно ниво. По-интересно е обаче дали ПП-ДБ ще могат да съхранят символните си капитали в дългосрочен план. Прогнозата е трудна, като се има предвид колко от символните капитали, генерирани от протестите през 2020 година, останаха в градската десница и колко отидоха в Радев, Манолова, Триото, ИТН и другите на клона.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ