"След един дълъг турбулентен период, има някаква надежда", казва Мустафа Абу Браида, магазинер от Триполи. "Разбира се, има още много предизвикателства", добавя 32-годишният мъж. "Инфлацията, отслабената валута и високите цени. Да, много време ще ни трябва, за да се подобри всичко. Но има позитивна промяна и мисля, че това ще се отрази на живота на хора като мен."

Хадиджа Ал-Бури, 26-годишна медицинска сестра от Триполи, също е оптимистична, макар и да е предпазлива. "Притеснявам се, че отново може да започнат сражения. Има много несигурност и объркване, но засега има надежда за подобрение", споделя тя пред ДВ.

Разделена държава с два центъра на властта

Либия е разделена на две от 2014 година - с враждуващи правителства в източната и западната част на страната. Подкрепеното от ООН правителство на националното обединение е разположено в Триполи - в западната част на Либия. Опозицията, най-често наричана Парламента, е концентрирана около град Тобрук - на изток. И двата властови центъра са подкрепяни от различни местни въоръжени групи и чужди държави. И са се опитвали неколкократно да поемат контрола над цялата страна.

След няколко години на сражения и нестабилност, ситуацията поне донякъде се е успокоила. Сега вниманието е насочено към икономическите перспективи за страната. Либия разполага с най-големия резерв от петрол в Африка. Заради затрудненията в снабдяването, предизвикани от руската агресия в Украйна, Либия отчете 20,4 милиарда евро приходи от петрол.

През 2023 година Международният валутен фонд съобщи, че Либия отбелязва най-големия ръст на БВП сред арабските държави. По изчисления на фондация "Конрад Аденауер" той се равнява на 17,9%. И въпреки че БВП в Либия е изключително нисък, този растеж е значителен. Но отразява ли се притокът на средства върху живота на хората в Либия?

Големи проекти, но в полза на елита

В градове като Триполи и Бенгази са се появили много нови сгради и инфраструктурата видимо е разширена, потвърждава анализаторката от Международната кризисна група Клаудия Гадзини, която наскоро е посетила Либия. "Като цяло това е добре за повечето обикновени либийци. В Триполи местните ще ви кажат колко по-добър е животът в момента в сравнение с преди две години. Жителите на големите градове със сигурност са облагодетелствани до някаква степен от икономическия подем."

Гадзини обаче подчертава, че основно елитът в страната се възползва от по-добрата ситуация - договорите за строителство най-често отиват при близките им. За онези в малките градове в планините и в пустинята нещата стоят по различен начин. "Перспективите за значителен икономически подем, от който биха могли да се възползват обикновените либийци, все още са много далеч", обяснява тя. 

Като много държави, които разчитат в голяма степен на приходи от продажба на петрол, в Либия сериозна част от хората работят за държавата - около три четвърти, обяснява Джалел Харчауи, експерт по Либия в Кралския институт на обединените служби. Населението обаче се увеличава значително и правителството не може да си позволи да осигури работа на всички.

Младежката безработица е много висока - около 51% през 2022 година. А инфраструктурните проекти очевидно не се реализират в полза на всички граждани. Харчауи дава пример с възстановяването на центъра на Бенгази, където семействата, които са искали да останат в домовете си, са били изселени, за да се освободи място за нови сгради. "Така че възстановяването се извършва в интерес на елита", казва Харчауи, "а не в съответствие с нуждите на населението."

Договорка между двете враждуващи групи?

Въпреки всичко това икономическото възстановяване може да се окаже възможност за Либия, смятат експертите. През юли 2022 г. правителството в Триполи одобри назначението на Фархат Бенгдара, бивш ръководител на централната банка на Либия. Занапред той ще ръководи либийската Национална петролна корпорация.

Бенгдара е привърженик на генерал Халифа Хафтар, който контролира правителството в Тобрук в източната част на страната. Наблюдателите подозират, че той е получил новия си пост благодарение на неофициално споразумение между двете враждуващи правителства.

"Откакто това неофициално споразумение беше постигнато през юли миналата година, станахме свидетели на множество машинации между двата лагера", казва експертът по Либия Клаудия Гадзини. "И двата лагера получават много средства по сенчест начин - всичко е неофициално и включва по-скоро отделни лица, отколкото институции. Същевременно тези взаимоотношения поддържат мира", подчертава тя. "Главните играчи имат по-голям интерес да реализират тези споразумения, отколкото да водят война помежду си."

В Либия все така властва несигурността

От известно време в Либия се отправят призиви за провеждане на общи избори с надеждата страната да бъде обединена под едно общо демократично управление. Според плановете на ООН тази година ще бъде направен пореден опит за общонационален вот. "Изборите по същество са катализатор за промяна", отбелязва Гадзини. "А тези сделки между бивши врагове са много изгодни и за двете страни". Затова разпределението на печалбите и икономическият растеж влизат "в явно противоречие с подкрепения от ООН план”.

Гадзини смята, че официализирането на досегашните "машинации" може да помогне на либийските политици да пожелаят да проведат избори. Експертът Харчауи, от друга страна, се опасява, че настоящата ситуация, макар и обнадеждаваща, води до затвърждаване на корупцията и липсата на прозрачност сред либийския политически елит.

Едно е ясно: въпреки новата инфраструктура и строителство, политическата нестабилност и несигурността все така доминират в Либия, независимо дали се дължат на колебанията в цените на петрола или на сблъсъците между либийските милиции.