Експертите бият тревога: ивицата Газа е застрашена от масов глад. Ако нищо не се промени, в северната част на крайбрежната ивица храната ще свърши най-късно през май – се казва в нов доклад на инициативата IPC за анализ на продоволствените кризи. Половината от хората, живеещи в ивицата Газа, още сега са в бедствено положение. За масов глад, според официалните класификации на ООН, се говори, когато поне 20% от населението са засегнати от краен недостиг на храни. Освен до храна, достъпът до медицински грижи, вода и санитарни съоръжения също ще е ограничен.

Вече от няколко месеца населението на ивицата Газа страда от остър недостиг на вода. "Достъпът до достатъчно чиста вода е въпрос на живот и смърт", заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел през декември. "Децата в Газа често нямат и капка вода за пиене", написа тя в платформата X. "Без чиста вода ще умрат още много деца."

Солени и замърсени подпочвени води

Войната на Израел срещу Хамас драматично изостря една ситуация, която съществува от много време. Водната криза се дължи преди всичко на географското положение на крайбрежната ивица. По-голямата част от необходимата вода е от подпочвени води, които обаче са с високо съдържание на сол поради близостта с морето. Те са замърсени и от непречистени отпадни води. За допълнителното замърсяване на водата допринасят и щетите, нанесени на водната инфраструктура от предишни конфликти между Израел и Хамас. Още през 2011 г. ООН установи, че над 90% от подпочвените води в Газа са негодни за пиене без допълнително пречистване.

Това прави ивицата Газа още по-зависима от питейната вода, получавана от Израел. В отговор на терористичната атака на Хамас на 7 октомври Израел отначало почти прекрати тези доставки. Откакто тръбите бяха отворени отново, всеки ден в ивицата Газа постъпват повече от 28 милиона литра питейна вода от Израел, съобщават израелски медии. Преди 7 октомври обаче в Газа са влизали по 49 милиона литра.

Проблеми, известни от години

Тъй като и доставките на електроенергия и гориво бяха силно ограничени, пречистването на водата, която се добива в самата Газа, е също сериозно затруднено: прекъсването на електрозахранването възпрепятства работата на инсталациите за обезсоляване. Единствената електроцентрала в Газа беше принудена да прекрати работа още през октомври 2023-та поради липса на гориво. В момента се използват дизелови генератори за добива на ток. А този ток е необходим, за да работят пречиствателните съоръжения. Когато няма достатъчно дизелово гориво, хората в Газа на практика нямат и чиста питейна вода.

Това изостри до крайност проблемите с водата в ивицата Газа, които са известни от години, но не са били решени, казва Тобиас фон Лосоу, експерт по проблемите на снабдяването с питейна вода за Близкия изток в мозъчния тръст “Clingendael Institute” в Хага. От десетилетия е ясно, че водоснабдяването в региона на Газа трябва спешно да се подобри. Наред с други неща, това изисква по-големи инсталации за обезсоляване на вода. "Такива обаче все още не са построени, въпреки че на практика няма други възможности за снабдяване на населението с чиста питейна вода, освен пречистването на водата и доставките от Израел."

Какво е положението на Западния бряг

Ситуацията на Западния бряг е малко по-добра, отколкото в ивицата Газа, въпреки че и там има недостиг на вода. Според доклад на американската организация GlobalWaters.org, водата там често се губи поради аварии по остарелите и повредени водопроводи.

Около една трета от домовете на палестинците на Западния бряг са свързани с канализационна мрежа. А само пет до десет процента от палестинските отпадни води се пречистват.

Договорено още в Осло

Сътрудничеството между Израел и Палестинската автономия в областта на водоснабдяването беше договорено на двустранна основа в рамките на мирния процес от Осло. Съвместният комитет по водите, който се състои от равен брой експерти на палестинската автономия и на Израел, отговаря за изпълнението. Двете страни обаче не си поделят водата поравно. Израел контролира 80% от водните ресурси - това беше договорено в споразуменията от Осло, макар и само като временно решение. Палестинците, които живеят в зоните под израелски контрол, са в трудно положение. Те не са свързани нито с израелската, нито с палестинската водопреносна мрежа. През 2014 г. това се е отнасяло за около 90 000 палестинци.

Според израелски данни от 2016 г. Израел доставя на палестинците  два пъти повече вода, отколкото е предвидено в споразумението: по 64 милиона кубически метра годишно, вместо договорените 31 милиона кубически метра.

Само един от аспектите на конфликта

Въпреки това през последните години водата на Западния бряг е намаляла значително. "Спадът на нивото на водите в Мъртво море средно с един метър годишно показва как се е задълбочил проблемът с водните ресурси", казва Тобиас фон Лосоу. "Политическата ситуация също затруднява водоснабдяването”. Освен това израелците - включително израелските заселници на Западния бряг, потребяват около три пъти повече вода от палестинците, посочват израелски правозащитни организации като B`Tselem.

Според фон Лосоу спорът за водата играе роля и в цялостния палестинско-израелски конфликт. "Той обаче е само един от многото компоненти, които характеризират този конфликт – например териториалните спорове, въпросите на идентичността, религиозните или военните въпроси."

***