Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.

От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.

Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.

През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.

Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.

Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.

Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.

През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.

В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.

Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.

На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.

Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.

Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.

Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.

След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.