През първото полугодие на 2024 година в Украйна са били открити почти 30 000 нови наказателни дела за бягства на военнослужащи: 18 600 за самоволна отлъчка и 11 200 за дезертьорство, сочи статистиката на прокуратурата. Това е повече отколкото за цялата 2023 година, когато новите дела са били 24 100, и над три пъти повече от данните за 2022 – 9 400 дела.

Общо броят на делата от началото на войната е 63 200. И ако се направи сравнение с обявената от президента Володимир Зеленски численост на украинската армия от 880 000 души, излиза, че едва ли не всеки 14-ти войник е избягал.

Проблемът с отчетността

Тези данни обаче са далеч от фактическите мащаби на проблема, казват пред ДВ офицери и юристи, запознати със ситуацията около бягствата на военнослужащите. Някои казват, че броят на реалните случаи е три пъти по-голям от този на наказателните дела, други дори говорят за четирикратно по-голямо количество. Има много случаи на нерегистрирани бягства, изтъкват събеседниците на ДВ.

Причина за несъответствие е продължителната процедура по регистрация на престъпленията във военната сфера, посочва адвокатът Александър Боровой. „Офисите на Държавното бюро за разследвания са на стотици километри от фронтовата линия, а следователите и оперативните работници дори нямат право да влизат във военните части“, казва юристът.

Защо бягат военните

Командирите са длъжни да уведомяват за бягствата и т.нар. Военна правна служба  (ВСПР), откъдето отказват да съобщят на ДВ с каква статистика разполагат. Но признават, че военнослужащите имат достатъчно причини да се отклоняват от задълженията си – като например „емоционално претоварване и изтощение, свързано с продължителното пребиваване в района на бойните действия без ротация“, както и с „недостатъчно ниво на съдействие от страна на командването за решаването на семейни и социално-битови проблеми“.

Юристи, специализирани по правната помощ за военните, добавят от своя страна: има немалко дела за напускане на службата по чисто формални основания – задръжка в командировка, грешка при изписване от болницата или дори загуба на връзката с боеца. А това никак не е безобидно – от обявяването на военното положение насам заради закъснение след отпуска без уважителни причини, даже ако е само няколко часа, може да се получи наказание между пет и десет години.

Междувременно законите са станали още по-строги. От февруари 2023 година за отсъствие над три денонощия от военната част без уважителни причини наказанието е поне пет години зад решетките. А обвинение в дезертьорство към войник може да бъде отправено още на следващия ден след изчезването му, ако намерението на боеца да напусне  службата завинаги е очевидно.

Случаят на Сергей К.

Сергей К., служащ в Националната гвардия, бил мобилизиран през март 2022 година и охранявал стратегически обекти в Запорожка област, докато на 27 август командирът му не го заварил пиян. Войникът решил да не изчаква наказанието си, преоблякъл се в цивилни дрехи и заминал за Закарпатието при жена си. След три седмици местните граничари го задържали в гората на брега на граничната река Тиса и го предали обратно в частта му.

В началото на тази година Запорожкият съд осъдил мъжа на шест години лишаване от свобода. Обжалвайки решението, мъжът помолил постъпката му да бъде квалифицирана като самоотлъчка – твърдял, че е искал да се върне, но нямал пари за билет, затова събирал шипки в гората за продан. Съдът не му повярвал – защото той дори не се е опитвал да се свърже с командира си, нито е търсил помощ от други части на Националната гвардия в Закарпатието.

Дезертьорите не се издирват активно

Като цяло дезертьорите в Украйна обаче не се издирват активно. Военната правна служба, в която на щат работят около 13 000 души, ежедневно получава от командирите списъци на изчезналите и даже понякога ги проверява по адресна регистрация. Но дори да открие беглеца в дома му, патрулът по правило само съставя протокол. Причината – службата няма право да задържа военнослужащи без съответното постановление на съда.

Държавното бюро за разследвания пък няма собствено наказателно следствие. А именно неговите следователи би трябвало да се обръщат към съда за задържането на заподозрени в дезертьорство или самоотлъчка. Както сочат данните от прокуратурата – за 2,5 години следователите са съобщили само за 628 подозрения в дезертьорство.

Липсата на сътрудничество между Държавното бюро за разследвания (ДБР) и Военната правна служба (ВСПР) прави невъзможно издирването на бегълците от армията, призна още през май пред ДВ депутатът Сергей Ионушас. Тогава ръководената от него комисия по правоохранителната дейност предложи ВСПР да бъде реформирана във военна полиция с разширяването на нейните пълномощия – служителите ѝ да могат да задържат военни, да проверяват транспортни средства, да провеждат разпити и т.н. Но предложението в момента е в процес на одобрение от парламента, а опозиционерите предупреждават, че така ще бъде създаден нов „репресивен орган“.

Ресурси за разкриването на престъпленията няма

За последните 2,5 години ДБР е успяло да доведе до обвинителни актове само седем процента от всички дела за бягства на военни. Но то не би трябвало да бъде обвинявано несправедливо, при положение, че от неговите 37 000 нови разследвания през първата половина на 2024 година 80 процента са дела за дезертьорство и самоотлъчка. А щатът на тези, които трябва да се борят не само срещу тези явления, а и срещу престъпността на чиновници, съдии и представители на службите за сигурност, е 1600 души за цялата страна.

„Натоварването, разбира се, е огромно, но пък и делата са елементарни и еднотипни. При това следователите от ДБР дори не се опитват да променят ситуацията – да искат повече ресурси или пък да предложат някакви реформи“, казва пред ДВ юристът Сергей Горбатюк. А директорът на ДБР Алексей Сухачов посочва: „Нашата задача е да подпомогнем връщането на бойците на фронта, а не да подобряваме статистиката на откритите наказателни дела“.

Поради това, както разказва началникът на ВСПР Виталий Левченко, в момента на първо място не са издирванията и търсенето на отговорност, а „подобряването на комуникацията“ във военните части, „толерантното отношение към подчинените“ и „индивидуалният подход към всеки военнослужащ“.

Обратно в строя

Командирите на подразделенията, които по-рано са гледали максимално бързо да уволнят бегълците, сега се обаждат на всекиго по отделно, разпитват го за неговите проблеми и причините, които му пречат да се върне на служба. Кадровикът Виктор Лях например споделя пред ДВ, че през май е обиколил пет области и открил няколко десетки бойци от своята бригада на домашните им адреси. „Заповедта беше – да убедя всички да се върнат. А как да увещавам някой млад човек, докато зад гърба му стои жена му, при това с дете на ръце? Обещавам, че ще му върнат отпуската, че ще закрият наказателното му дело. Ами като го закрият, ще се върна, казва той.“

Строгите санкции, които не са възпрепятствали военните да бягат, сега ги плашат и те не се връщат, казват пред ДВ събеседници от различни военни части. „През последните няколко месеца важи следната негласна договореност с ДБР – ако командирът съобщи, че боецът се е върнал сам, делото срещу него се прекратява“, обяснява Сергей Горбатюк.

Група депутати предлагат тази практика да се официализира, а както казва пред ДВ народният представител Сергей Ионушас – много от командирите са готови да простят на бойците.

****