Легендарната Кехлибарена стая е подарена на Петър Велики през 1716 година от Фридрих Вилхелм I. По време на Втората световна война е плячкосана от нацистите, които отнасят ценния кехлибар в Кьонигсберг (днешен Калининград), а след това и в Германия. По-нататък следите му се губят. В Санкт Петербург днес може да се види реплика. Оригиналът не се знае къде е.

Историците отричат съществуването на т.нар. "златен влак на нацистите", но това не спира търсачите на съкровища да го търсят. Според легендата влакът е пренасял ценен товар - до 300 тона злато, картини и други скъпоценности, плячкосани по време на войната. Твърди се, че влакът е бил скрит от отстъпващите нацисти в тунел или мина някъде в Западна Полша.

Това съкровище е споменато за първи път в "Песен за Нибелунгите" - епическа поема, датираща от около 1200 г. В нея златото, което Зигфрид получава при битката си със стотици войници, 12 гиганти и едно джудже, е хвърлено в Рейн. До ден днешен никой не знае точно къде. Някои изследователи смятат, че златото може да не е било хвърлено в реката, а заровено някъде.

През 70 г. от н.е. римляните открадват съкровища от Втория храм в Йерусалим: златна менора и украсена със скъпоценни камъни маса, която също е направена от чисто злато. Но с падането на Римската империя те са изгубени. Съществуват много теории за тяхното местонахождение. Някои смятат, че съкровището се съхранява във Ватикана или че златото е било вградено в Кааба в Мека.

Къде е златното съкровище на последния руски цар? Може би в дълбините на езерото Байкал? Според легендата през зимата на 1920 г., две години след убийството на цар Николай II, противници на новото комунистическо управление се опитват да спасят вагони, пълни със злато, през замръзналото езеро. Но лемдъст се пропукал и те потънали в ледените води. Оттогава търсенето на съкровището продължава.

През 1307 г. богатите рицари тамплиери стават твърде могъщи за френския крал Филип IV. Той заповядал да арестуват и убият техните лидери. Но къде е тяхното богатство? Хората на Филип не открили голямо състояние. Оттогава се е запазил митът, че рицарите са скрили съкровището. Някои търсачи на съкровища смятат, че то се намира в Израел, Шотландия или на остров Оук в Канада.

Японският майстор ковач Оказаки Масамуне (1264-1343 г.) изработва легендарната катана, за която се твърди, че е носена от самурая Хонджо Шигенага. Дългият меч е символ на статуса на династията Токугава и се предава от поколение на поколение в продължение на векове - докато не е откраднат от американците след Втората световна война през 1945 г. Оттогава той не е виждан.

Тази картина на Ван Гог, на която художникът върви с принадлежностите си за рисуване в Южна Франция, е съхранявана през Втората световна война заедно със стотици други картини в Щасфурт край Магдебург. Смята се, че два пожара през април 1945 г. са унищожили картините. А може би са били откраднати от американски войници или от нацистите? И до днес от картината няма следа.

През 2000 г. два от дневниците на Дарвин изчезват след фотосесия. Стойността им е няколко милиона паунда. Дали университетската библиотека в Кеймбридж просто ги е прибрала на грешното място? След две десетилетия безуспешно търсене те неочаквано се появяват отново в общата част на библиотеката в розова подаръчна торбичка, с великденски поздрав за библиотекаря.

Няма и следа от 100-килограмовата златна монета, която вероятно е била претопена и продадена. На 27 март 2017 година монетата "Големият кленов лист" е открадната от Музея Боде в Берлин и отнесена с помощта на количка и скейтборд. Монетата, открадната така зрелищно, е оценена на 3,75 милиона евро. ПРез 2021 година нколко души бяха осъдени за кражбата.

Напред към Атлантида - най-богатия и красив град в античния свят. Има само една пречка: преди 11 400 години Атлантида изглежда се е озовала на дъното на океана. От векове насам легендата разпалва страстите на учени и любители-водолази, които търсят грандиозния подводен град. В крайна сметка историята на Атлантида не е съчинена от някой прекалил с рома моряк, а от големия гръцки философ Платон.

Без да е достатъчно старо, това съкровище е пълна мистерия. Търсачи на силни усещания и любители-историци търсят в Полша цял един нацистки влак, натоварен със злато и скъпоценности. Дали наистина той съществува? - Няма никакво значение. Важното е фантазията да работи.

Всеки, който е виждал репродукцията на Кехлибарената стая в Екатерининския дворец в Санкт Петербург, знае защо тя е наричана още осмото чудо на света. В края на Втората световна война стаята е плячкосана от нацистите - с 28 огромни сандъка те я пренасят в двореца в Кьонигсберг. След което следите ѝ се губят. След 1945 г. се появяват само отделни нейни части.

Неговата стойност е неоценима. Според Библията, преди 3 хиляди години Бог заповядал на израелтяните да изработят кивота от акациево дърво. В него са каменните скрижали с Десетте Божи заповеди. При разрушаването на Соломоновия храм в Ерусалим (587 г. пр.н.е.) кивотът изчезнал безследно. Експерти предполагат, че той се намира под Храмовия хълм, но досега съществуването му не е било доказано.

На дъното на река Рейн край Вормс лежи огромно съкровище. Поне така се твърди в Легендата за нибелунгите от 13 век. Според нея, Хаген фон Троние, васал на бургундския крал Гунтер, потопил във водите на реката 12 товара скъпоценни камъни и злато. Оттогава насам много хора са го търсили. И продължават да го правят. Засега без успех.

Откакто съществува легендата за крал Артур (12 век), човечеството продължава да търси Свещения граал. Той представлява чаша или друг съд, от който Исус Христос е пил по време на Тайната вечеря - преди да бъде разпънат на Кръста. Един от последователите му събрал в Граала кръвта на Спасителя. Във филма "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход" всички търсят изчезналия Граал.

Тази легенда разказва за един човек, който тръгнал да търси едно богатство накрая на дъгата. Търсил дълго и безуспешно. Отчаял се и накрая се отказал. Но един ден се озовал на края на дъгата и установил, че най-голямото съкровище е смият той. Вероятно това е и общото между търсачите на съкровища - че не търсят богатства, а самите себе си.