Коментар от Даниел Смилов:

ГЕРБ направиха "всички възможни компромиси" за съставянето на правителство с ПП-ДБ:

- Не се поддадоха на натиск и не оттеглиха Бойко Борисов нито от политиката, нито от медиите, а го направиха главен преговарящ с втората парламентарна партия;

- Сдобиха се с председателството на НС срещу "джентълменско споразумение" да го отстъпят след три месеца на ПП-ДБ. Но после стана ясно, че ще си удържат на думата само ако управляват заедно. Дума дупка не прави, а българан, както се знае, не е джентълмен, а галант;

- Казаха, че са склонни да разгледат правителство на малцинството на ПП-ДБ и дори ги поканиха да излязат със състав. Като видяха предложенията, не ги харесаха, защото ГЕРБ нямали представители в правителството на паритетен принцип, а академик Денков не бил експерт;

- Изработиха съвместна законодателна и управленска програма с ПП-ДБ, но след като не харесаха правителството, казаха, че и програмата не става.

Майсторлък?

Част от българската интелигенция искрено се възхищава на това поведение и го възприема като висш политически пилотаж, майсторлък и дълбок психологизъм в играта на парламентарен "покер". От тази гледна точка за ГЕРБ всичко върви по план - хем "реабилитацията" на Борисов е в ход, хем ПП-ДБ "играят по неговата свирка", хем резултатът - било избори, било "хартиено" правителство - все ще е от полза за ГЕРБ. "Ашколсун, кьопоолар!", както е казал класикът.

Същевременно за опонента ПП-ДБ се налага мнението: "Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш". Въпросът е обаче защо образовани български граждани, които имат ресурсите, възможностите и привилегията да формират общественото мнение, се възторгват по този нелеп театър.

Театърът има за цел да разсее вниманието от една основна логическа дилема.

1. Ако смятате, че Борисов е реабилитиран, че скандалите, в които е замесен, не опетняват името му и затова е годен за участие в политиката, тогава е логично да настоявате ГЕРБ да са част от управлението на страната по нормалните правила на парламентарната игра - в коалиция с други, идеологически сродни партии, с министри, пропорционално на електоралната тежест на ГЕРБ;

2. Ако смятате, че Борисов не е реабилитиран, че носи тежка политическа отговорност за скандалите (да речем този с Васил Божков и хазартния данъчен бонус), тогава трябва да търсите други, нестандартни форми за участие на ГЕРБ в съставянето на управление след поредните предсрочни избори. И възможностите тук са две - или "хартиена" коалиция с партньори от списъка "Магнитски", които не са много придирчиви, или някаква подкрепа на ГЕРБ за правителство на малцинството на ПП-ДБ без участие на ГЕРБ в него. В крайна сметка ПП-ДБ предложиха такава алтернатива на ГЕРБ, ако не иска да влиза в "хартиените" варианти. И всъщност това беше истински компромис, а не изброените в началото на текста псевдо-компромиси. (Да, възможно беше някои имена от този списък да се обсъждат и дори заменят, но ГЕРБ отхвърлиха в един момент идеята по принцип и настояваха за свои експерти в него.)

В момента ситуацията е такава, че ГЕРБ и Борисов се насочват към "хартиените" решения. Управление с ДПС и БСП не в открита коалиция, а най-вероятно във формат "кабинет от личности". Това, което се разбира засега, е че всеки поканен (Борисов учудващо не изключи "Възраждане") ще може да предлага свои министри сред тези "личности".

Изглежда в ГЕРБ има някакво разбиране, че нови избори няма да променят с много ситуацията. Да, тя може да се окаже малко по-добра за тях, но и отговорността им ще нарасне и ще стане видима за всички. Позицията на ГЕРБ в настоящото НС явно ще бъде, че Борисов вече е реабилитиран изцяло и затова табутата за взаимодействие с ДПС, а дори и с БСП, едно по едно отпадат.

Когнитивен дисонанс

Въпросът е обаче, че една голяма част от интелигенцията, която подкрепя ГЕРБ, ще изпадне в когнитивен дисонанс. Защото те едновременно смятат, че Борисов не е (напълно или изобщо) реабилитиран и че ГЕРБ трябва да бъдат включени във властта с министри, на паритетен принцип и т.н.

Когнитивният дисонанс не е особен проблем и е неприятен най-вече за интелигенцията, която има претенцията да е последователна и вътрешно непротиворечива. Но когато той е неизбежен, съществуват чисто психологически техники за неговото туширане. Едната такава техника е фокусирането не върху съдържанието, а върху естетическата, театралната страна на политиката. Да се възторгваш на театъра с "компромисите", които ГЕРБ уж направили, но накрая "прекарали" с тях "аджамиите" от ПП-ДБ.

Интелигенцията на тази страна обаче има голям дълг към народа си. Безпътицата е нейна отговорност и липсата на съдържателни отговори е признание за поражение, а не някаква интелектуална хитрина. В крайна сметка българите имат нужда да знаят как страната им ще излезе от капана на корупционните схеми по най-високите етажи на властта, които вече водят до опити за атентати срещу висши нейни представители. Защото едно е ясно - мафията се опита да се намеси в процеса на съставяне на правителство чрез акт с безпрецедентна арогантност.

Другият съдържателен отговор, който интелигенцията дължи на народа си, е какво да се прави с надигането на фашизоидния популизъм, който заплашва да отклони България от цивилизования ѝ път.

Театрото по съставяне на правителство, което ГЕРБ ни представя, може да е вдъхновяващо като актьорско майсторство, но не дава отговори на тези въпроси. И затова интелигенцията няма защо да се възторгва от него.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.