Кървавата борба за надмощие между двама генерали в Судан продължава от седмици. Стотици бяха убити, а много държави изведоха своите граждани от конфликтната зона. "Имам семейство там, поддържам контакт с приятелите си", казва писателката Стела Гайтано, която в момента живее в Германия. Над 20 години тя описва в своите кратки истории, романи и статии последиците от войната и прогонването на местните. 

"Тази война не е нашата война"

Сборникът с разкази на Гайтано "Изсъхнали цветя", издаден през 2002 година, разказва за съдбата на хора, които са били принудени да избягат от смъртоносните конфликти в Южен Судан, в Дарфур и Нубийските планини. Те попадат в бежански лагери в столицата Хартум. "Преселването е наистина много тежко преживяване. Трябва да спасиш живота си, просто да избягаш на безопасно място", казва 44-годишната писателка. 

През 2011 г. Южен Судан се отделя от Судан. Заради активната си дейност Стела Гайтано става мишена на националистически кръгове. Тя е обект на заплахи в социалните медии. След като е нападната и физически, авторката напуска родината си през 2021 г. и от юли 2022 година живее в Германия. "Тази война не е нашата война", казва Гайтано. 

Най-четеният судански автор Абделазиз Барака Сакин е съгласен с нея. "Това не е война на суданския народ, а битка между двама генерали за богатство и власт", смята Сакин. Неговата книга "Месията от Дарфур" разказва за геноцида там и диктатурата на бившия президент Омар ал Башир. От 2012 година Сакин живее в изгнание в Австрия.

Конфликтът може да се разрасне, ако се намесят трети страни

Сакин не вярва, че оръжията скоро ще замлъкнат. Той се опасява, че в конфликта може да се намесят трети страни, които допълнително да го усложнят и удължат - руснаци, американци, европейци, арабски държави или други съседи. Нито една от страните в конфликта не е достатъчно силна, за да води войната сама - казва той. "Ако не получат подкрепа отвън, войната ще спре бързо от само себе си", смята Сакин. 

"Когато написах книгата си, много хора не ми повярваха, защото войната в Дарфур и Южен Судан беше далеч." Много от читателите били уверени, че описанията му са плод на фантазия. Но не и суданското правителство - то забранява книгата. "Днес всички знаят, че съм бил прав", казва той. 

Абделазиз Барака Сакин е един от най-значимите съвременни судански автори. В произведенията си той умело смесва факти с художествена измислица. И представя богата панорама на конфликтния регион в края на Сахара, като винаги се фокусира върху страданията на жертвите. Творци като Сакин, които се борят за демократични промени, справедливост и ефективна правосъдна система, неизбежно попадат между фронтовете в Судан.

Движеща сила за социална промяна в Судан е и художничката Амна Елхасан. "Характерно за нея е, че работи на пластове. Пласт по пласт тя излага мотивите си върху платното и хартията", обяснява кураторката на нейна изложба във Франкфурт. "С тази многопластовост тя разкрива сложната действителност в Судан и борбата за еманципация и освобождение." Елхасан включва и графити в работата си като препратка към протестите по улиците в страната. 

"Всъщност Судан е богата страна"

Сблъсъците в Судан вече застрашават и музеите в страната. Според местен източник суданският национален музей в Хартум, който пази ценностите на нубийската култура, е бил затворен. "Музеите вече не се охраняват, за да се предпазят от грабежи и вандализъм", цитират местни медии директорката на Природонаучния музей на Судан Сара Саид. 

Ако Абделазиз Барака Сакин беше президент на страната първото нещо, което щеше да направи, е да прибере всички оръжия. Има твърде много въоръжени милиции в страната, казва той и добавя, че никой не може да бъде спокоен за живота си. Според него икономиката също трябва да бъде реорганизирана: "Всъщност Судан е богата страна - имаме достатъчно злато, петрол, земя и други ресурси. Но нашите лидери използват всичко за собствена изгода", добавя Сакин. Той вярва в силата на думите, изкуството и надеждата: "Това е единственото, което остава на хората сега."