Може ли Венецуела да смени курса? След 20 години социализъм?
Тобиас Койфер
28 юли 2024
Дали след 20 години социализъм Венецуела може да смени посоката? Страната е в тежка криза, макар да има най-големите нефтени запаси в света. Но ако Николас Мадуро остане на власт, това ще значи само още повече бедност.
Латиноамериканската държава е в тежка криза - инфлацията е изключително висока, а недостигът на работна ръка става все по-осезаем. За трудното положение допринасят и санкциите, наложени от САЩ и европейските държави заради тежките нарушения на човешките права, извършени от режима на Николас Мадуро.
Венецуела има най-големите петролни запаси в света - близо 300 милиарда барела. Тя дори изпреварва Саудитска Арабия, която разполага с около 260 милиарда. Но в последните години и нефтената индустрия страда от сериозен срив. От днешните президентски избори зависи и икономическото бъдеще на страната.
Катастрофална равносметка за Мадуро
Социалистът Мадуро обещава "благословено и прекрасно време на растеж и просперитет". Една от мерките предвижда финансова подкрепа за основателите на компании - Мадуро иска да подпомогне до един милион. Но не е ясно доколко реалистично е това обещание. В същото време кандидатът на опозицията - Едмундо Гонсалес - води сериозно в допитванията.
Равносметката за управлението на Мадуро от 2013-а досега е катастрофална. Преди 11 години брутният вътрешен продукт на Венецуела на глава от населението е бил 9000 долара по данни на Международния валутен фонд. До 2020-а година той се сви до 1500 долара. В последните години се отбелязва лек ръст, но доходите са далеч от нивата от 2013-а. Подобна е динамиката и при производството на петрол - от около 138 милиона тона към 2013-а година до 34,5 милиона тона през 2021-а, последвани от леко увеличение през последните години.
За Венецуела ще е много трудно да излезе от кризата
Но недостигът на работна ръка създава сериозни пречки. "За съжаление, голяма част от квалифицираните кадри напуснаха страната заради кризата", посочва Росарио. Този процес започна още при управлението на предшественика на Мадуро - Уго Чавес. Той използва приходите от продажбите на петрол, за да финансира социални програми, но така и не инвестира в самата петролна индустрия. Освен това освободи много експерти и назначи приближени до партията му кадри, които обаче не разполагаха с необходимата квалификация. През 2012-а година страната доби по-малко петрол, отколкото през 1998-а, макар държавната петролна компания да утрои броя на служителите си.
Какъвто и да е резултатът от изборите, за Венецуела ще е много трудно да преобърне негативната икономическа тенденция, смята политологът, който обяснява това с политическата култура в страната. Петролната индустрия се контролира от представители на чавизма, чийто наследник е Мадуро, и те ще останат на позициите си дори при евентуална смяна на правителството.
"Още шест години Мадуро ще означават още бедност и още миграция"
"Възстановяването на венецуелската икономика ще възможно само ако Мадуро се откаже от властта и начело на страната застане ново правителство, което зачита частната собственост и върховенството на закона", казва Ендерсон Секера от венецуелския институт "Политикс". "Победата на Мадуро би била непреодолима пречка за възстановяването на икономиката. Още шест години Мадуро ще означават повече бедност, задълбочаване на сложното хуманитарно положение и още венецуелци, които напускат страната", прогнозира Секера.
Победа на кандидата на опозицията Едмундо Гонсалес, който е смятан за умерен политик, би дала шанс за започването на процес на възстановяване, включително чрез международни инвестиции в енергийния и петролния сектор, договаряне на помощ от Международния валутен фонд и други организации, както и стабилизиране на валутата, убеден е Ендерсон Секера.
Но дори Мадуро да спечели, санкциите могат да бъдат облекчени, ако изборите помогнат за неговата легитимност, казват наблюдатели. Наскоро правителството на САЩ свали част от рестрикциите срещу петролната индустрия. Американската компания "Шеврон", която оперира в страната, е увеличила производството си със 70 процента през 2023-а година. В такъв случай, въпреки победа на Мадуро, е възможно и други държави да започнат "да развиват по-голяма икономическа дейност" във Венецуела.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Обречени на бедност и глад: как се живее във Венецуела
Нищо не успя да свали от власт Мадуро - нито изборите, нито протестите. Той оживя. Но Венецуела умира: хората са обречени на бедност и глад. А това е една от страните с най-големи залежи на петрол в света. Вижте:
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Празни хладилници
От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Кухни за бедни
Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
96% от домакинствата гладуват
Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.
Снимка: Roman Camacho/ZUMA Press/imago images
Здравеопазването е пред колапс
Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.
Снимка: Dora Maier/Le Pictorium/imago images
Къщи като едно време
Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.
Снимка: Jimmy Villalta/UIG/imago images
Токът спира често
През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Живот на открито
Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Спират и водата
Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.
Снимка: Elena Fernandez/ZUMA Wire/imago images
Нефтеното проклятие на Венецуела
Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
"Народът се нуждае от бензин"
В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
Тъжно наследство
Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.