Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Съжалявам политиците, които четвърти път за година и нещо трябва да измислят какво да говорят, с какви избиратели да се ръкуват и кого да черпят от радост или мъка. Не е вярно, че гражданите са се уморили от избори: възцарила се е всъщност досада от едно представление, в което същите действащи лица повтарят същите послания. И най-вече - резултатът изглежда няма да се различава много от предните три.

Разбира се, надявам се на някакъв внезапен изблик на здрав разум у сънародниците ни, пък и социологическите сондажи (волно или неволно) често грешат. И все пак усещането ми е, че продължава да е в сила теорията ми за трите сравними части, на които обикновено се разделя общественото мнение в България.

Трите части, на които са разделени българите

Една трета са на позицията "преди беше по-добре". Тях ги тегли към ГЕРБ и ДПС, които управляваха, когато нямаше война, глобална инфлация и липса на газ. По-рано една такава трета живееше с носталгията по комунистическата младост с почивните станции и новогодишната програма, но тя май слезе от политическата сцена. Сега щастливото минало е борисовият застой. Всичко си беше много добре, докато не дойдоха тия новите с техните реформи и объркаха всичко - така си мислят тези хора, уплашени да не загубят мястото в обществото, до което са се добрали през онези 12 години.

Девизът на другата трета е "може да стане по-добре". Тук се групират привържениците на "Продължаваме промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и БСП - на пръв поглед много различни формации, мотивирани обаче от този прогресистки поглед напред: да реформираме, да модернизираме България. Тук ще се окажат хора, които са били пропускани в раздаването през последното десетилетие - едни са още млади, други идват от частния бизнес без отношения с държавата, трети просто са чакали дълго реда си на една или друга опашка. Разбира се, най-видими ще са младите, за които бъдещето е най-важно. Те може да запротестират отново, може обаче и да си стегнат куфарите за чуждестранните университети, отчаяни от местния идиотизъм.

В третата група се нареждат различните видове протестен вот - хора, които не следят детайлно политиката, но са обидени на живота и искат да си отмъстят, като разрушат държавата си. Последен пример за послание към в тази категория беше идеята за президентска република на ИТН - партия, която на няколко пъти съсипа управлението на държавата, а сега реши да атакува самата конституция. Тук е, разбира се, "Възраждане", които искат да ликвидират всичко, което сме изстрадали за тези трудни три десетилетия и да ни върнат в изходно положение. Кандидат за български Орбан е мълчалият досега Стефан Янев: в няколко поредни интервюта той взе да се заканва да реформира ЕС, ако не и самата глобализация. Как точно ще го направи малка България - засега не разбираме, но позата се харесва на унижените и оскърбените. Вярно, че тези партии за момента не стигат до една трета от вота, но ако прибавим категорията "други" и "не подкрепям никого", започваме да се доближаваме.

Трудно е да се прецени ролята на служебното правителство, което се нахвърли по безпрецедентен начин върху ПП и БСП - сменя по списък кадри до нивото на горския, вади всекидневно по един министър, който се жалва от "тежкото наследство", лъже за бюджетни проблеми и целенасочено саботира оставената му газова политика в полза на Кремъл. Никой не разбира какво точно иска президентът Радев - дали помага на носталгичната третина ГЕРБ-ДПС, дали работи за свой собствен проруски политически проект, дали е обиден от нещо. Възможно е обаче скандалната предизборна агитация на служебното правителство да обърне общественото мнение в неочаквана за г-н Радев посока - кой знае, хората не са чак толкова прости.

Другият момент е пропагандата. Основната ѝ цел, разбира се, e да създаде шок и ужас в главите на избирателите, така че съответният претендент да се изобрази като единствен спасител на обречените. За малко опитаха да поиграят с мигрантския натиск, но този сюжет май поомръзна, пък и стана ясно, че тези нещастни хора нищо не искат от нас, освен да пребягат колкото може по-бързо през територията. От време на време чуваме подвикване на тема "Македонияяяя", но и това не работи. Така че до изборите май ще се занимаваме с газ и всичките ужаси, които могат да се извлекат от него: тъмно, студено, безработно. Дали Петков е направил каквото трябва, за да осигури суровината, а служебното е провалило всичко? Или обратно - Петков е трябвало да свърши цялата работа, а служебното да си кара рахатлъка?

Темата връща на дневен ред старата разделителна линия между евроатлантици и русофили, чийто кръстник май днес е натовският генерал Радев. Интересно развитие в хода на кампанията ще бъде отговорът на "Газпром експорт", към които се обърна за възобновяване на доставките неясно кой от страна на България. Какво влияние върху изборите ще има един евентуален отговор? Да, пращаме ви евтин газ - тържество на путинистите, проценти отгоре за "Възраждане", Манолова, "Български възход", БСП и т.н. А ако стане обратното, както ми се струва много по-вероятно - ако получим едно мощно руско "нет"? Засега "Газпром" мълчат в традицията на източните владетели, които карат пратеника да чака с дни пред юртата. Най-вероятно ще мълчат до 2 октомври, а така ще усилят тоталната несигурност, с която влизаме в тези избори. Колко скъп е руският газ? Наша ли беше вината, че ни го спряха? В хаос и разруха ли сме или обратно? И изобщо: тотална криза или невиждан икономически разцвет? Мафия вън или мафия вътре? Който следи медиите, е тотално объркан. Който здравословно отказва да го прави, ще гласува за кандидата, който танцува или пее по-добре, който ругае най-яко и лъже най-художествено.

Успехът на ПП на последните избори се криеше в оптимизма им. На фона на злобните, отчаяни нападки на противниците им (но и на фона на доста специализираното занимание със съдебна реформа на партньорите им от ДБ), те накараха гражданите да помечтаят. За топ инвестиции като електрически автомобили. За оползотворяване на природни ресурси като геотермалната енергия. За привличане на престижни университети. За пътища, тунели, свръхбързи влакове. Дали ще успеят отново да заразят избирателите с надежда? Твърде кратко управляваха и ще е лесно да им се казва, че не са постигнали много. От друга страна кой, ако не могат да играят на този терен?

В хода на кампанията могат да се случат много други неща. Внезапно да свърши войната в Украйна или обратно - да се ожесточи. Да се спука китайският имотен балон и да повлече света към още по-тежка рецесия. Да излязат разкрития за един или друг наш политик. Манипулирани социологически сондажи да убедят избирателя, че няма смисъл да гласува за една или друга малка партия. Забелязваме, че дори съвършено неполитически събития като голяма катастрофа или фатална лекарска грешка разтърсват общественото мнение. Както казах, на хората им е дълбоко скучно и всичко може да засенчи важните политически дилеми, пред които е изправено обществото ни. Остеритет или увеличаване на дълга? Подкрепа за младите или за пенсионерите? Строителство на пътища при леко заобикаляне на закона или спазване на закона и замразяване на строителството?

Възможните сценарии и какво трябва да знае избирателят

Важно ми се струва избирателят предварително да е наясно, че в интерес на всички ни е държавата все пак да се управлява. В момента има три партии, готови да направят необходимите компромиси, които изисква подобна работа в един пропорционално излъчен парламент: ПП, ДБ и БСП. Партия ГЕРБ, която засега излиза начело в сондажите, заявява, че няма да управлява заедно с ДПС, десните пък не я искат. Това, което могат да направят, е един малцинствен кабинет, подкрепян от желаещи. Но как ще се съберат там "Възраждане" и ДПС - трудно е да си го представим. Тоест, вотът за ГЕРБ ще е пак протестен, насочен против трите реформаторски партии, за момента без видима конструктивна перспектива. Останалите формации или отказват всякакво сътрудничество ("Възраждане"), или не казват с кого могат и с кого не могат ("Български възход"), или са се компрометирали с деструктивното си поведение и никой не ги иска ("Има такъв народ").

Нека вляза в любимия на политолозите жанр на сценариите. Възможно е, първо, да стане чудо, партиите на промяната да спечелят мнозинство и да вървим напред. Второ, при очертаващия се блокаж ПП и ДБ да се обърнат към ГЕРБ или ДПС (или обратно - вторите да се обърнат към първите) и да търсят компромисно управление, което се бори с кризите, а корупцията да остане на по-заден план. Трето, никой да не поиска да рискува имиджа си, съответно да останем с програмно правителство за примерно година без участие на политически лидери. Последното в момента ми се вижда най-вероятно. Без да изключваме и, четвърто, прогнозата на Бабикян-Хаджигенов и да се готвим за нови избори през февруари, скандирайки по площадите срещу ботуша на Газпром. Дано кампанията ме опровергае.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

*****

Вижте и това видео от архива ни, в което разказваме за протестите от лятото на 2020 година: