Възрастната дама говори бавно и не много високо. Казва, че е много разстроена да бъде на това място, където са причинени толкова много страдания на ромите. След това нейният придружител взема думата, за да прочете това, което жената иска да разкаже – своята собствена житейска история.

Алма Класинг е родена през 1937 г. и е оцеляла в Холокоста. Семейството ѝ успява да избегне депортация в Аушвиц, крият се в горите на Баден-Вюртемберг, където се изхранват с ядливи растения и горски плодове и се спасяват от смъртта - за разлика от много техни роднини, които са били убити в Аушвиц.

Разказът завършва с предупредителни думи от Алма Класинг. „Изборният успех на десните партии много ме плаши. Затова бих искал да предупредя особено младите хора за тези лъжепророци и ви моля от сърце: Защитете нашата демокрация!“

Когато възрастната дама напуска подиума, няколкостотин присъстващи спонтанно се изправят и ѝ ръкопляскат продължително.

Едно по-особено честване

Всяка година на 2 август ромите и синтите в Аушвиц отбелязват масовото избиване на роми в концлагера Аушвиц-Биркенау на 2 срещу 3 август 1944 г. На тази дата хиляди роми и синти са били избити за една нощ. От 2015 г. 2 август се отбелязва като „Европейски ден в памет на жертвите на Холокоста за ромите и синтите“ - в памет на унищожаването на общо 500 000 роми и синти от цяла Европа от нацисткия режим.

Тази година честването бе специално, защото на 2 август 1944 г. се навършиха 80 години. Съответно този път за церемонията дойдоха повече хора от обикновено, в това число и високопоставени лица от Полша и Германия. Сред тях бяха шефовете на Бундестага и Бундесрата Бербел Бас и Мануела Швезих, както и министърката на културата на Германия Клаудия Рот.

Антициганизмъте е широко разпространен

Председателят на Централния съвет на германските синти и рома Романи Розe е посещавал Аушвиц безброй пъти. Той лично, както и Централният съвет имат съществен принос за това, геноцидът над ромите да получи достоен паметник тук, в лагера за унищожение Аушвиц. Там са били убити неговите баба и дядо. А думите му днес са послание към новите поколения: „Аушвиц е наследство и задължение да отстояваме демокрацията и върховенството на закона и да не позволим Европа отново да бъде хвърлена в бездна."

Присъстващите германски политици са видимо развълнувани и признават отговорността, която носят за престъпленията на германските нацисти. Те също така не крият следвоенната вина на Германия - тоест, че геноцидът над роми и синти след Втората световна война не е бил признат в продължение на десетилетия, както и че антициганизмът все още е широко разпространен в Германия днес.

Неясно защо обаче никой от тримата не подплаща думите си с нищо конкретно. Например обещанието да спре използването на термина „социални туристи“ - за ромите от Централна и Югоизточна Европа, които бягат от дискриминация, маргинализация и расизъм. Или пък обещанието да се създадат материални условия за достойно съществуване на ромите и синтите, които са преживели нацистката политика на изтребление - поне в последните години от живота им – и по този начин да бъдат преустановени унизителните практики от последните десетилетия за изпращане на обезщетения.

Нови акценти трябват

По-ясно прозвучават думите на Зигимантас Павилионис, заместник-председател на литовския парламент и дипломат. Той казва, че под „никога повече" трябва да разбираме никога повече политика на примирение със злото, както някога спрямо Хитлер. Днес не трябва да има сделки с Путин - "днешния Хитлер", а Европа трябва да направи всичко, за да "помогне на Украйна да победи злото", каза той.

Желко Йованович, ръководител на Ромската фондация за Европа, казва пред ДВ, че паметта и възпоменанието несъмнено са важни. „Но би било добре, ако в бъдеще подчертаваме, че не сме вечните жертви, а силна общност със силно самочувствие и че сме постигнали много в културно и интелектуално отношение през последните десетилетия. Ние сме горди роми и трябва да го показваме."

Вижте и този разказ за Холокоста - от нашия архив: