"Величие" се размина на трийсетина гласа с влизането в парламента, а само два попречиха на "Възраждане" за първи път да се включи в управляващо мнозинство. Защото точно това се случи с проваления избор на Силви Кирилов от "Има такъв народ" (ИТН) за председател на 51-ия парламент. За симпатизиращата на режима в Русия партия на Костадин Костадинов този неуспех има стратегически последствия, тъй като тя пропусна възможността да реализира първия си голям пробив към реални властови позиции. Костадинов и екипът му винаги са твърдели, че ще управляват сами и избягват официалните партньорства.
Какво загубиха националпопулистите
Ако подкрепата за Силви Кирилов беше успяла, "Възраждане" щяха да създадат прецедент за сътрудничество с други формации като ИТН, МЕЧ, Алианса за права и свободи (АПС) и особено важната подкрепа на депутати от ПП, което би могло да доведе до формиране на мнозинство. Провалът с два гласа ги отдалечава от нова политическа роля, която да им даде по-силен глас в законодателния процес.
Изборът на председател е важен не само за контрола над парламента и неговата работа, но и защото позицията дава потенциал за служебно премиерство. Успехът в тази стъпка би предоставил шансове на ИТН, ПП, "Възраждане" и останалите съюзници за кресла в бъдещо служебно управление - или друга цена за политическата услуга, оказана чрез подкрепата за Кирилов. Пропуснатият шанс за мнозинство с формации с частично съвпадащи позиции като ИТН, МЕЧ и АПС, сред които "Възраждане" е най-голямата, намалява шансовете на Костадинов и компания за ефективно въздействие върху управлението.
След приемането в Шенген пред България остана значимата цел за еврозоната, от която я делят един бюджет с раздути разходи и няколко закона. Не е без значение какво е мнозинството, формирано зад председателя на парламента (и зад евентуално служебно правителство). Почти всички политически сили, подкрепящи избора на Силви Кирилов, начело с "Възраждане", са скептични към еврото.
Проваленият избор на Силви Кирилов обаче попречи на "Възраждане" да демонстрира способност за конструктивно участие в създаването на (управленска) конфигурация, което би разширило влиянието ѝ извън традиционния електорат. Всички щяха да видят, че партията, която не става на крака при изпълнение на химна на ЕС, прави черни списъци на учители-"джендъри", напада с обвинения посланици, използва груб и агресивен език, все пак е способна да излезе извън своята радикалност и антисистемност.
Неизбирането на Силви Кирилов беше поражение за ИТН и ПП, които положиха огромни усилия да наложат кандидатурата му, но "Възраждане" също е големият губещ.
Прът в колелата за еврото
След постигането на целта за присъединяване към Шенген, голямата стратегическа цел на България остана еврозоната. Костадинов и партията му се стремят да блокират държавата по този път и опитът за референдум да бъде запазен левът (до 2043-а година) е само едно от доказателствата. На консултациите при президента Румен Радев тази седмица лидерът на "Възраждане" отново засегна темата. "Виждаме, че в момента се приема бюджет, подчинен на фетиша "еврозона" и в името на този фетиш се жертват интересите на милиони българи - против сме да се орязва капиталовата програма на общините", каза Костадинов.
Запазването на лева и на въглищната индустрия са двата стълба в реториката на "Възраждане" - първият блокира еврото, вторият - Плана за възстановяване и устойчивост и над един милиард лева, които България очаква. В края на септември депутати от ИТН и "Възраждане" окупираха парламентарната трибуна и така попречиха да бъде приета обновената Пътна карта за климатична неутралност. Тя съдържа графика, по който трябва да бъдат затворени тецовете на въглища. Какво ли щяха да постигнат с избора на Кирилов двете партии с помощта на останалите?
И все пак утвърждаване
Засега "Възраждане" остава в периферията на вземането на ключови решения. Това ограничава способността ѝ да разширява влиянието си сред по-широки социални групи и да доказва реална политическа тежест в управлението.
Участието в широко мнозинство щеше да осигури и по-добра легитимация за партията и по-лесно "преглъщане" от избирателите на демократичната общност например. След като ПП не се притесняват. При това те не преговарят публично с "Възраждане" за подкрепа на редовно правителство, просто са рамо до рамо в обща битка. Ситуативен прагматизъм. Плаващо мнозинство. Временен компромис. Както и да бъде наречено, всички последствия е трудно да бъдат предвидени.
Първата политическа сила ГЕРБ-СДС обяви, че няма да води преговори с "Възраждане", "Демократична България" също показа дистанция. Но пък президентът Румен Радев се обърна към Костадинов с думите, че на последните избори са затвърдили важното си място в българския парламент.
На 27-и октомври по-малко от процент разлика в гласовете остави "Възраждане" трета - след ПП-ДБ, и ако коалицията се разпадне, ѝ отстъпва втората позиция. Но втора или трета, "Възраждане" вече е значима, не иска да стои извън управлението и ще търси съюзи.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.