Язовирната стена на "Нова Каховка" беше умишлено разрушена преди месец и половина, а по Днепър водите заляха територии на 80 километра по течението в околностите на Херсон. В момента все още се провежда екологическата експертиза за последствията, но според експерта Володимир Полховский първоначалните опасения не са се потвърдили - поне засега. Това важи най-вече за очакваното масово измиране на риба в реката, пише кореспондентката на обществената медия АРД Андреа Беер.

Полховский е специалист тъкмо по рибовъдство и работи в района на Херсон. Младият екоексперт контролира така наречените "водни биоресурси", тоест популацията на щуки, шарани, линове и сладководни раци в този богат на води район до Черноморското крайбрежие, разказва журналистката в своя репортаж.

Заради изтичането на непречистени води и вредни вещества областната военна управа на Херсон наложи забрана на риболова и продажбата на риба, която все още е в сила. Властите се опасяват, че консумацията на риба може да се окаже опасна за здравето на хората, така че инспекторът по рибовъдство Володимир Полховский и неговият екип следят за въдичари или рибари, които нарушават тази забрана.

"Реката погълна цялото сметище"  

Срещаме се с Полховский на брега на една малка рекичка в Херсон. Тъкмо е започнал да ни разказва за работата си, когато думите му са брутално прекъснати от артилерийски тътен: "При нас винаги е доста шумно", най-спокойно обяснява той на фона на артилерийската стрелба в далечината. 

След взривяването на язовирната стена на "Нова Каховка" водите на Днепър заляха обширни площи в този регион, където и без това има достатъчно водоизточници, припомня Андреа Беер. Тежко наводнено беше и село Белозерка, обяснява инспекторът и сочи с пръст към отсрещния бряг на рекичката. Водите залели и едно голямо сметище, пострадали са и водопречиствателните станции. Целият боклук попаднал в Днепър, казва Полховский. "Сега вече не се вижда никаква смет, всичко е в реката", обобщава той.

Има ли масово измиране на риба?

Младият екоексперт си припомня как огромното наводнение на 6 юни го изтръгнало от кревата. Бил останал да нощува в къщичката си край реката, та веднага се включил в евакуирането на изпадналите в паника местни жители. Редом с това той още от първия миг силно се тревожел за деликатния екологически баланс в района. "Ако дори минимални количества изкуствени торове, съдържащи азот и амоняк, проникнат във водите, това може да доведе до измирането на водните биоресурси", обяснява той. Все пак досега в района на Херсон няма масово измиране на риба, повтаря инспекторът.

На друго мнение обаче е Вадим Шеремет. С навъсено лице той обхожда опустошените терени в околностите на Николаев. Катастрофалното наводнение прибавило още един проблем към грижите, които има Шеремет като селски стопанин. Защото на главата му са предостатъчно ядове: минираните селскостопански площи, сривът на изкупните цени, проблемите с експорта на зърното, което той произвежда. "От сегашната жътва нямаме приход, сега трябва пак да сеем и да чакаме следващата жътва", пъшка Шеремет. "Губим милиони. Селските стопани в Украйна губят милион долари."

Наводненията през юни потопили не само плодородните площи със зърнени култури, зеленчуци и ягоди – те съсипали и много растения и животни в десетилетните природни резервати в околността, добавя Полховский.

Бедствието ще стигне и до Европа

А войната продължава. Днепър край Херсон е самата фронтова линия. Откакто украинците го освободиха през ноември, градът е бил обстрелван повече от 4000 пъти от руската артилерия. Според местните военни власти руските снаряди са убили най-малко 135 души, а броят на ранените надхвърля 370. При това става дума за хора, които просто са чакали автобуса на някоя спирка, били са на пазар или пък са бягали от тежките наводнения.

Полховский разказва, че когато Херсон бил освободен, оттеглящите се руснаци взривили част от морското и от речното пристанище, включително и от кораборемонтните съоръжения, където на котви били големи параходи и съдове от флотата. Тогава във водите на Днепър изтекло гориво и смазочни масла, а нанесените от тях екологични щети и досега не могат точно да се измерят. Пред АРД младият еколог прави в тази връзка една тревожна прогноза: "Това засяга не само Украйна и региона. Защото то ще достигне и до бреговете на Европа."

Полховский не го казва изрично, но в случая става дума и за бреговете на България.

Вижте е нашата снимкова галерия: