Официално Корейският полуостров е във военно положение и до днес. С примирието, подписано между двете страни на 27 юли 1953 година в Панминджон, огънят е преустановен. Но нито Северна, нито Южна Корея признават граница помежду си. 

Регионалният конфликт прераства в сблъсък на Великите сили

След втората световна война Съединените щати и Съветският съюз се договорят, че Корея, която преди това е била японска колония около половин век, ще бъде разделена по модела на ГДР и ФРГ. Но както Пхенян, така и Сеул искат да владеят целия полуостров. Затова през юни 1950 година Северна Корея под ръководството на Ким Ир Сен, дядото на днешния диктатор Ким Чен Ун, започва война срещу Южна Корея. 

Бързо конфликтът се превръща в задочна война за надмощие между Великите сили. В хода на конфликта комунистически Китай изпраща до 1,5 милиона войници в Северна Корея, които да се бият срещу “американския агресор”. По време на тригодишния конфликт загиват около 900 000 военни. Смята се, че три милиона цивилни също са изгубили живота си. 

Никой не постига пълна победа

“Всички страни, участвали във войната, са имали какво да спечелят”, казва пред ДВ историкът Вернер Пфениг от Свободния университет в Берлин. „Пхенян и Сеул претендират за господство над целия полуостров, а другите воюващи страни играят собствена игра в контекста на Студената война. САЩ искат да изтикат влиянието на Съветския съюз и да демонстрират присъствие на границата със СССР. Москва пък искаше да предизвика американските сили в Атлантическия и Тихия океан. Войната приключва с примирие. Никой не постига пълна победа, но както двете суперсили, така и Северна и Южна Корея запазват целостта си и не губят изцяло позициите си”, обяснява Пфениг..

По време на Корейската война младата Китайска народна република застъпва интересите на “големия брат” СССР. Като отговор САЩ обръщат сериозно внимание на политическото бъдеще на остров Тайван, където правителството на Гоминдана намира убежище, след като губи гражданската война от Мао Дзедун през 1949 година. По този начин Вашингтон използва остров Тайван, който тогава официално се нарича Република Тайван и има постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, като предмостие срещу комунистите на континента. Роля, която изпълнява и до днес.

Китай продължава да има полза от Корейската война въпреки големите загуби, казва Максимилиан Ернст от Центъра за сигурност, дипломация и стратегия в Брюксел. “Комунистическите лидери в Пекин целяха да утвърдят Китай като регионален хегемон. Това означаваше да се отблъсне влиянието на САЩ над Корейския полуостров още през 1950 година”, казва експертът.

Много семейства са разделени и до днес

След войната много семейства в Корея са разделени. “Повечето южнокорейци, които познавам, имат далечни роднини в Северна Корея, с които не могат да се срещнат”, казва Ернст. “А на южнокорейците отне десетилетия, за да се преборят с бедността.” В момента комунистическа Северна Корея е в международна изолация заради многократните ядрени и ракетни тестове. Населението живее в бедност. Единствено Китай подкрепя режима на диктатора Ким Чен Ун.

За тази реалност решаващ фактор е Корейската война, смята експертът. “Войната така и не приключи официално. Продължаващото състояние на война, която официално е само прекъсната с примирието от 1953 г., утвърждава тоталитарния режим на Ким, заради който милиони севернокорейци страдат.”

Максимилиан Ернст обаче не смята, че е възможен нов въоръжен конфликт между Китай и САЩ на Корейския полуостров, защото “всеки участник е заинтересован от запазване на статуквото в Корея”. Възможни места за военни действия са Тайванският проток и Южнокитайско море. “Но ако Китай и САЩ се сблъскат военно, полуостровът ще бъде засегнат много бързо, защото Пекин би атакувал американските части, разположени в Южна Корея.”

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: