1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Загуби ли Германия от закриването на атомните централи?

Лаура Биш ARD | Биляна Михайлова редактор
16 април 2024

Германия е затворила атомните централи, но пак внася атомна енергия от чужбина - вярно ли е? АРД дава отговори на тези и други спорни въпроси за германската енергетика:

"Некарвестхайм" беше една последните три работещи атомни централи в Германия
"Некарвестхайм" беше една последните три работещи атомни централи в ГерманияСнимка: Heiko Becker/REUTERS

На 15 април 2023 Германия изключи и последните си три ядрени централи. Година по-късно обаче не спират споровете дали този ход е бил правилен или не, посочва АРД.

В платформата Х упорито се разпространява твърдението, че Германия е заменила произвежданата атомна електроенергия с енергия от същия вид, но вносна. Отговаря ли това на истината?

Германците потребяват по-малко ток

По официални данни 12 месеца след прекратяването на експлоатацията на ядрените централи Германия произвежда 476 теравата електроенергия. В годината преди спирането и на последните три АЕЦ производството е било 425 теравата.

Тези последни три централи са произвели в последната година на експлоатацията си 29,5 теравата ток и така са покрили 6,3 процента от нуждите в този период. Те включват потреблението на ток плюс загубите от преноса.

Преди края на ядрените централи в Германия нуждите са се равнявали на 468 теравата годишно, а след това - на 459. Това означава, че потреблението е намаляло. Обяснението на енергийния експерт Бруно Бургер, цитиран от АРД, е, че това се дължи на доста по-високите цени на тока заради войната в Украйна и на намалените доставки на природен газ от Русия. Именно те са довели до инвестиции за повече енергийна ефективност, както и в соларни панели.

Повече ток от възобновяеми източници

Както заявява Бургер, Германия е компенсирала дела на ядрената електроенергия в енергийния си микс с по-интензивно използване на възобновяеми източници. Данните сочат, че през последната година по линия на тези източници са произведени 32 теравата повече, отколкото през предишната, когато още са действали и атомните централи.

По информация на агенцията, която отговаря за енергийната инфраструктура, в годината преди спирането на АЕЦ делът на енергията, допибавана от възобновяеми източници, е бил 48,7 процента. От 16 април 2023 до 31 март 2024 той е достигнал 58,3 процента, информира АРД.

Вятърът обаче не духа постоянно, а и слънчевата светлина не е неизменно интензивна. Към всичко това се добавя и изключването на електроецентралите на въглища в края на март, казва Бруно Бургер, които бяха използвани като резерва заради енергийната криза. 

Внася се много по-голямо количество ток

Агенцията за енергийна инфраструктура съобщава, че през последната година Германия е изнесла 36,8 теравата електроенергия и е внесла 58,4 теравата. Вносът никога не е бил в толкова големи размери, точно обратното - през последните години износът от Германия далеч е надхвърлял вноса.

Причините за това са няколко, обяснява пред АРД енергийният експерт Бруно Бургер. Една от тях е търговията с емисии парникови газове, които доскоро бяха много евтини, а въглищните централи произвеждаха голямо количество енергия за износ. Друга е разширяването на експлоатацията на възобновяемите източници в други държави на европейския енергиен пазар. "Вносът е увеличен, защото просто излиза по-изгодно от собственото производство", посочва Бургер. Той казва и че чрез вноса Германия ще компенсира за намаленото производство на енергия от твърди горива.

Германия има достатъчно капацитет

Това, че се внася енергия не означава, че на Германия не ѝ достига електричество собствено производство, потвърждава пред АРД екоекспертът Андреас Херман. "Ако внасяме ток, това не е защото не разполагаме с достатъчно централи в Германия, а защото е по-изгодно от пазарна гледна точка."

Същевременно Херман не смята, че Германия е станала прекалено зависима от европейския пазар на електроенергия. Той казва: "Ако ежедневно се извършва търговия с ток, това не е зависимост - ние разполагаме с капацитети, които могат да бъдат използвани в случай на нужда."

Активисти на "Грийнпийс" празнуват закриването на последните три ядрени централи в ГерманияСнимка: Christoph Soeder/dpa/picture alliance

Вносът на ток от АЕЦ е по-малко

Бургер отхвърля разпространяваните в платформата Х твърдения, че след извеждането на експлоатация на ядрените си централи Германия е започнала да внася именно такъв вид ток от други страни. Той привежда данни, съгласно които внесеното през 2023 година електичество от ядрени централи е било 24 процента от общото количество и 3,6 процента от потреблението. От Агенцията за енергийна инфраструктура на свой ред съобщават, че делът на атомната енергия в германския енергиен микс през последните две години е спаднал от 7,27 процента на 3,01.

"Вносът по правило е основно през лятото, а трябва да имаме предвид и повече или по-малко излишния ток от Франция", допълва Бургер пред АРД. По неговите думи Франция винаги имала повече ток през лятото, "защото е много трудно да бъдат регулирани ядрените централи".

Енергийният микс е чист, цените на едро даже са спаднали

По думите на Бруно Бургер германският енергиен микс е толкова чист, колкото не е бил никога - основно заради високите цени на енергията от твърди горива и на въглеродните емисии, както и благодарение на разширяването на мрежата от възобновяеми енергийни източници в цяла Европа.

Покрай вноса в Германия също влиза голямо количество ток с ниски емисии парникови газови - водна енергия от Швейцария през пролетта, атомна енергия от Франция през лятото. Освен това се внася вятърна енергия от Дания и ток от водноелектрически централи от Норвегия.

Енергият експерт опровергава пред АРД и това, че заради извеждането на АЕЦ от експлоатация Германия е изгубила способността си да произвежда електричество на ниски цени. Това, който се произвежда от възобновяемите източници, е сравнително изгодно, докато поддръжката на ядрени централи или пък дори строителството на нови не е.

Агенцията за енергийна инфрастрактура не е установила промени в цените на едро след изключването на атомните централи. "Конкретно отражение няма", казва Торстен Щорк от портала Verivox за сравнение на цените. Той дава и пример: през март 2023 цената за киловатчас е била 10,2 цента, а през март тази година - 6,4 цента, т.е. е намаляла сериозно. Средната цена за домакинствата пък е спаднала със 17 процента - от 42,58 цента за киловатчас на 35,31 цента.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ