Какво си мисля: как стана така, че професионалните медии са в упадък, за сметка на социалните? Аз съм школувана маймуна в професионалните от малък - школуван, че не можеш да си съчиняваш, че от теб се очаква повече или по-малко да служиш на истината.

И тук идва въпросът: коя или чия истина? Има много. Те и моите задочни приятели, големите философи още от Античността, не са съгласни по въпроса дали има обективна истина, че даже и реалност, която да не е мираж - но това е тема за друг път.

Журналистиката, в един идеален свят, трябва да търси тъй наречената "обективност". В този смисъл журналистиката не е философският отговор, освен когато прави властта видима. Това у нас не е ставало, с малки изключения, и по ред културологични причини. В голяма степен не става и до днес.

"Ние сме различни"

Позволете ми да ползвам за отправна точка по темата какво е професионална медия един по-скоро забавен случай от тия дни. Значи, Илон Мъск, може би най-яркият представител на плутократична власт в момента, включително и заради често лековатия си маниер, нещо наплю в собствената си мрежа Х британския "Гардиън". Които пък имат една от най-великите "табели" на света, защото какво са медиите в идеалистичен смисъл, освен куче пазач. И "Гардиън", лефтисти и про-лейбъристи или не, му отговориха съвсем достойно, сякаш припомняйки какво е това обективна журналистика. Отговорът беше в смисъл, че са скептични точно към плутократите и утвърдената власт. От Мъск до Мърдок, малък брой богати хора имат мощно влияние върху голяма част от световната информация - и това, което разпространяват, често може да бъде изкривяващо и разрушително. 

Ние сме различни, отговарят те. Без супербогати собственици "Гардиън" е свободен да търси истината и да споделя важни истории, които хората трябва да знаят - и е свободен да се интересува по-малко от това какво мисли Мъск или друг милиардер за нас. И продължават безмилостно: благодарение на читателите от цял свят, ние ще продължим да публикуваме безстрашна, независима журналистика - без значение дали това се харесва на богатите и влиятелните. И т.н. 

Автоцензурата - тихият убиец на смисъла

Горното, в наш съвременен контекст, поставя и ни подсказва редица проблеми, най-вече как собственикът - по Магнитски или не - определя самата същност на журналистиката, де факто денонсирайки стремежа към истинност. Бих добавил и нещо, което наричам "смъртоносното раково образувание" в дадена медия - автоцензурата, която действително е тихият убиец на смисъла от тази професия. 

Разбира се, макар и по принцип да обитавам културно-хуманитарната екзосфера, съм съвсем наясно какво става в тропосферата тук: страхът и скритото политико-държавно финансиране са най-големите фактори. В този смисъл ние имаме редки опити да бъдем ''Гардиън" и в голяма степен не ги ценим, защото лесно ги зашиваме като "превзети", заради масовата култура на избирателно възприятие и т.нар. "cognitive bias” (когнитивна склонност), на който масите безпроблемно се поддават. Тип: Айде бе, знаеме ви, и вие сте като другите. 

Това отношение се усили до възбог през последните десетина години, когато възходът на социалните мрежи превърна и най-когнитивно предизвикания в нещо като "журналист". В този смисъл четвъртата индустриална революция не ни се отрази добре, а направи така, че дори интелектуалният санкюлот, да не кажа интелектуален плебей, изведнъж се озова с достъп до вид медия. 

Защо големите телевизии робуват на Фейсбук?

И това е вид квази революция, или пък особен вирус, който пряко засяга въпроса за професионалните медии. Както и по-големия въпрос - за факта, че социалните мрежи не само влияят, но и произвеждат съдържание за професионалните, които често са лениви.  

Имам предвид следното, включително за големите телевизии: там търсенето и подреждането на новини е релативизирано спрямо това какво ще кажат 300 истерика във Фейсбук. Това за мен е огромен проблем за професионалните медии: вместо да инвестираш в собствени истории, правиш най-лесното - отразяваш нещо, което е станало вирално у Фейса. Дори познавам такъв "новинар" на висока позиция.

Това е лош и контрапродуктивен мързел, който неусетно прави така, че професионалните медии не само да се влияят, но направо да зависят от социалките. Което пък води до кофти редакторска преценка, един вид слугуваща на вечното първо ниво, съответно няма и грам идея какво е важното, хеле пък истината. Вместо това: дай да видим кви скандали има у Фейса. 

Това не е журналистика, а мимикрия. Обяснено е отдавна от съвременни учени като Хадиза Уада и Лий Алигзандър. Но не ни отговаря на българския въпрос: как да постигнем поне базово приличие в коментарите си и как стана така, че българската журналистика започна религиозно да се съобразява със социалните мрежи, и най-вече Фейсбук?

Има смисъл да се отстоява истината!

И тук аз казвам така: има смисъл да се отстоява професионалната истина. Има смисъл да се отстоява тази професия, журналистиката, срещу отровната нео-дигитална среда.  
Както и срещу чистата държавно поддържана мафия. Знам, опасно е, питайте Степан Фьодорович, бащата на Анна Политковская. Или Дина Немцова, дъщерята на Борис. 
Но има смисъл да търсиш и да казваш истината - противно на винаги злата държава, противно на социалните мрежи и най-вече Фейсбук. 

Фейсбук, за щастие, си заминава, защото идват следващи поколения. Няма да ни липсва - той беше Великата Олигофренска Революция. 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.