Страните от Централна и Западна Африка са обхванати от военни преврати. Последният случай е от 30 август в Габон - там няколко дни след изборите военните свалиха правителството на Али Бонго.

Пучистите нарекоха изборите несправедливи - не съответствали на условията на прозрачното, заслужаващо доверие гласуване, на което се надявал народът на Габон. Действащите органи на държавната власт бяха разпуснати, границите бяха временно затворени.

Сваленият президент Али Бонго бе на власт 14 години, а семейството му управлява страната почти от 60. Изборите преминаха при изключен интернет и без присъствието на наблюдатели.

Африка - световен шампион по преврати

Африка изпреварва всички други континенти по брой на опитите за военен преврат. Американските учени Джонатан Пауъл и Клейтон Тайн са установили, че от 1950-те години досега на континента е имало 200 опита за преврат, почти половината от които са били успешни. Средно превратите са били по четири на година.

От началото на 21-и век опитите за насилствена смяна на властта намаляват, но напоследък в тях отново се забелязва ръст. Пучът в Габон е осмият в Западна и Централна Африка за последните три години. Само няколко месеца по-рано военните свалиха демократично избрания президент в Нигер.

Преди това преврати имаше в Чад, в Гвинея и по два пъти в Мали и Буркина Фасо - все държави, които са бивши френски колонии. Поради това на Париж все по-често му се налага да се замисля не само за икономическите, но и за репутационните си загуби в Централна и Западна Африка и за бъдещите взаимоотношения с бившите си колонии. Но дали наистина запазеното влияние на Франция е един от факторите за превратите?

Недоволство от Франция

Жителите на много държави от френскоезична Африка имат чувството, че Франция е била и остава препятствие за по-нататъшното развитие на бившите си колонии. Някои от страните, в които напоследък имаше преврати, разполагат с огромни природни богатства: в Габон има гори, нефт и газ, в Нигер - уран, в Гвинея - най-големите в световен мащаб запаси на боксити. Към Франция се отправят обвиненията, че експлоатира природните ресурси на Африка, а местното население живее в нищета.

На фона на постоянния ръст на цените и общия спад на жизненото равнище много жители на тези страни смятат, че елитите се обогатяват благодарение на корупцията и на поддръжката на някогашната колониална държава. "Във френскоезичните африкански държави е много разпространено мнението, че французите винаги са заемали страната на местните правителства - независимо от нивото на тяхната популярност и отношението им към собственото им население", казва пред ДВ сенегалският юрист Ибрахим Кане. По неговите думи, недоволството е отправено и към демократично избраните правителства - като например в Нигер.

Защо демокрацията от западен тип се провали в Сахел

Според нигерийския експерт Овигве Егугу демократично избраните лидери в бившите френски колонии не са направили почти нищо за подобряването на живота на своите съотечественици. "Ако хората не виждат плюсовете на едно демократично избрано правителство, то няма да се ползва с голяма поддръжка във времена на криза. Именно поради това се дава подкрепа на тези популистки преврати. За хората това е начин да шокират системата и да видят дали това няма да доведе до подобряване на жизненото равнище", обяснява той.

Нидерландският журналист Брем Постумус, работил в Африка повече от 30 години, е още по-директен: "Тези последователни преврати съвсем ясно показват, че в Сахел експериментът с демокрацията от западен тип се провали тотално". Той отбелязва, че в условията на огромна бедност и растящо разочарование жителите на Централна и Западна Африка често губят доверието си към демократичните процеси. "Демокрацията не решава нито един от проблемите, с които се сблъскват африканците - като насилие, бедност и липса на икономически възможности. А военните хунти много ловко карат хората да им повярват, че ще решат тези проблеми. Но това не е така", констатира Постумус.

Антифренски настроения или отсъствие на гражданско общество?

Сенегалският правозащитник Ибрахим Кане е на мнението, че от 2020-а година насам превратите в Буркина Фасо, Гвинея, Мали и наскоро в Нигер са били извършени под влияние на антифренските настроения. "Французите винаги са ни смятали за хора второ качество. А Западна Африка иска тази ситуация да се промени", убеден е той.

Експертът от регионалния съюз на държавите от Западна Африка ECOWAS Емануел Бенса обаче не е съгласен, че импулс за увеличаването на броя на превратите в региона са станали антиколониалните настроения. "В Западна Африка освен Франция е господствала и Великобритания. А държавите, които са бивши британски колонии, не организират преврати и не свалят правителствата с оръжие в ръце", посочва той.

Страните от френскоезична Африка имат и още един общ проблем освен бедността и ниските икономически показатели: недостатъчното развитие на гражданското общество, казва Емануел Бенса. Това, наред с отсъствието на преспективи и растящата бедност на местното население, се оказва благоприятна почва за военни преврати. "Ако погледнем англоезичните африкански страни като Гана, Нигерия, Гамбия, Либерия, Сиера Леоне, ще видим, че там въпреки бедността има активно гражданско общество и енергични медии", обяснява експертът. По неговите думи, проблемът на бившите френски колонии винаги се е състоял в това, че "ситуацията в тези страни дълго време е била контролирана от Франция, което не е позволявало на местното гражданско общество да се развива".