Без да се консултира със съюзниците си, Макрон пренебрегна настоящата стратегия на НАТО за Украйна. И то не в някоя задна стаичка, а пред камерите в Елисейския дворец. Това е същинският скандал, пише Хелга Шмид от АРД.
Реклама
Френският президент има проблем - неговата страна е доста назад в списъка на държавите, които подкрепят Украйна. Париж доставя твърде малко оръжия и също спестява от финансови помощи за Украйна, пише Хелга Шмид от кореспондентския пункт на германската обществена телевизия АРД в Брюксел.
Но да остава на втория ред след страни като Нидерландия, Дания, Норвегия и Германия не се вписва в образа, който Еманюел Макрон обича да представя пред международната общност и най-вече пред собствените си сънародници.
Макрон все още вярва, че Франция е велика сила. И като малцина други владее изкуството да гледа към самия себе си нагоре, пише още Шмид. Нагоре към президента, поставил се на самия връх над всички дребни пазарлъци за въоръжение, четем още в текста.
Вместо това Макрон предпочита да произнася грандиозни речи и просто да разсъждава на глас пред обществеността, че в битката срещу Путин могат да бъдат хвърлени не само оръжия, но и хора. Той все пак направи и уговорката, че в момента на Запад няма консенсус в полза на подобна инициатива.
Същинският скандал в изказването на Макрон
И това е същинският скандал: това изречение, че на Запад все още няма консенсус за разполагане на сухопътни войски, е съвсем не на място. Защото до вчера, до самоинициативата на Макрон съществуваше противоположният консенсус - Украйна ще бъде подкрепена с оръжия толкова дълго, колкото е необходимо, но не и със сухопътни войски. Рискът по този начин да станем страна във войната би бил твърде голям, припомня АРД.
Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг повтаря това като мантра. С ясното послание, че Западът няма да започне война с Русия. Изглежда, че нищо от това няма значение за Макрон. Без да се консултира със съюзниците си, той пренебрегва настоящата стратегия на НАТО. Не зад сцената, в някоя задна стаичка, където подобни съображения за хода на войната биха били пó на място, а пред камерите на голямата сцена в Елисейския дворец.
Макрон трябва да си даде ясна сметка къде е Франция
Намерението е ясно: Макрон иска да отклони вниманието от слабостта на своята политика спрямо Украйна, защото тя не прилича на политиката на велика сила. Френските оръжейни доставки за Украйна се равняват на една мъничка частица от това, което Германия е предоставила на Киев, припомня Хелга Шмид.
И тъй като държавният дълг при Макрон е достигнал почти главозамайващите 100 процента от това, което произвежда икономиката на страната, Париж не може дори да гарантира, че обещаните три милиарда действително ще бъдат преведени на Киев през настоящата година.
Това е доста оскъден резултат за един президент, който обича наистина да се възприема като държавен глава, като лидер, който говори на равна нога с президента на САЩ Джо Байдън, а (преди) и с руския президент Владимир Путин.
Макрон трябва да осъзнае, че ръководи една отслабена средна по влияние сила - Франция, която е по-уместно да се присъедини към солидарността на съюзниците от НАТО. Тя вероятно отново ще стане много важна, обобщава авторката на коментара в АРД.
***
Вижте и тази галерия:
Светът развя украинския флаг в знак на солидарност
От фасадите на важни сгради в София, през централните площади в Берлин и Лондон, чак до Буенос Айрес и Осака - светът демонстрира своята солидарност с Украйна. Вижте:
Снимка: Belinda Jiao/REUTERS
Хиляди демонстрираха в Берлин
Хиляди развяха украинските и европейски знамена в Берлин и поискаха подкрепата за Украйна да не спира. Част от демонстриращите носеха и плакати, с които призовават Германия да изпрати крилати ракети "Таурус" на Киев. Правителството на Олаф Шолц отказва да предприеме такъв ход. През седмицата Бундестагът също отхвърли подобно предложение на опозицията.
Снимка: Carsten Thesing/IMAGO
Лондон: с решимост и благодарност
Украинци излязоха и в Лондон, за да подкрепят държавата си, която вече две години се бие за своето бъдеще, и да благодарят за подкрепата на Великобритания. По данни на Института за световна икономика в Кил страната е третият най-голям донор на Украйна - след САЩ и Германия.
Снимка: Belinda Jiao/REUTERS
Солидарност и в Будапеща
Шествие се проведе и в Будапеща. Унгария е държавата от Европейския съюз, която все още се смята за най-близка до Русия заради поведението и реториката на правителството на Виктор Орбан. В началото на месеца обаче той оттегли ветото си и подкрепи поредния пакет от обща европейска помощ за Украйна в размер на 50 млрд. евро.
Снимка: Bernadett Szabo/REUTERS
Паметникът на свободата в Рига грейна в цветовете на украинското знаме
Паметникът на свободата в столицата на Латвия бе осветен в цветовете на украинското знаме. Той е построен през 1935 година в памет на загиналите по време на Латвийската война за независимост, която започва през 1918 година, когато страната е нападната от Съветска Русия.
Снимка: Alexander Welscher/dpa
Грузинците подкрепиха Украйна
В подкрепа на Украйна излязоха жителите на грузинската столица Тбилиси, както и украинци, които живеят в страната. В своята история Грузия неведнъж е ставала жертва на агресия от страна на Русия, последно през 2008 година. Две области в Грузия - Абхазия и Южна Осетия - са окупирани от проруски сепаратисти. Единствено Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Сирия ги признават като независими държави.
Снимка: Shakh Aivazov/AP Photo/picture alliance
Подкрепа чак в Аржентина
Демонстрация в подкрепа на Украйна се проведе дори и в аржентинската столица Буенос Айрес.
Цветовете на украинското знаме изгряха и върху сградата на Столична община
"Украинското знаме ще се вее на Общината редом с българското и европейското, докато украинските мъже и жени бранят нашите европейски ценности и начин на живот, основани на свободата и човешкото достойнство", написа кметът на София Васил Терзиев.
Снимка: BGNES
Подкрепа за Украйна и на фасадите на парламента и Министерския съвет
Историческата сграда на българския парламент и Министерският съвет също бяха осветени в цветовете на украинското знаме. Премиерът Николай Денков определи войната като "непредизвикана, безпричинна и абсурдна". Президентът Румен Радев настоя Европейския съюз да работи за сядане "на масата за преговори". Сградата на президентството остана тъмна на 24 февруари.