Ислямът в Босна и Херцеговина и в региона Санджак в Югоизточна Сърбия е смятан за толерантен. Там от векове мюсюлманите сунити живеят заедно с християни и евреи, създавайки своя форма на европейски ислям. Но от 1990-те години насам този ислям попада все по-често под натиск заради външни влияния. Нападението срещу охранител на израелското посолство в Белград в края на юни подхранва опасенията, че може да се стигне до нова вълна на радикализация.

Преди войната в Босна (1992-1995) на Балканите не е имало салафити или уахабити, казва Ведран Дзихич от Института за международна политика във Виена. "Те нямат корени на Балканите." И до днес радикалните групи са малцинство сред мюсюлманите.

Влиянието на радикалните групи по време на Босненската война

По време на Босненската война босненците мюсюлмани получиха значителна военна подкрепа най-вече от ислямските страни, а заедно с чуждестранните бойци до страната стигнаха и радикални течения на исляма, които не изчезнаха с края на войната. "Те са фундаментът на политическия ислямизъм в Босна и Херцовина", написа в свой анализ бившият ръководител на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Сараево Карстен Дюмел.

Тогава на босненска страна са се сражавали към 4000 муджахидини от арабските страни, като много от които са останали там. Радикалните групировки се утвърждават от късните 1990 години насам благодарение на откритата подкрепа от Саудитска Арабия в някои региони на Босна и Херцеговина и в Санджак. Със саудитски пари са изградени салафитски джамии и културни учреждения.

След това, по време на войните в Сирия и Ирак, "Ислямска държава" (ИД) привлича младите хора, изпълнени със социално разочарование, и те заминават на джихад в Сирия и Ирак, посочва политологът Дзихич. По това време Босна и Херцеговина е сред европейските страни с най-голям брой бойци в ИД на глава от населението - предимно от т.нар. салафитски села.

След края на ИД в Сирия и Ирак през 2019-а година тази форма на радикализация спада - оттогава на Западните Балкани ислямистки нападения няма.

Завръщането на саудитците

Но радикалните организации продължават да съществуват, макар Саудитска Арабия да е намалила финансовите си помощи. Именно от една такава групировка е извършителят от Белград, както пишат медиите. Той е живял напоследък в населения предимно с мюсюлмани град Нови пазар в региона Санджак.

През 2020-а година саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман обяви, че повече няма да се оказва подкрепа на джамиите в чужбина. През 2021-а в телевизионно заявление той изтъкна, че "ултраконсервативните тълкувания на исляма са остаряли".

Така една от опорите на екстремизма рухна, но пък роля започнаха да играят нови фактори. Войната в Близкия изток би могла да се превърне в нов стимулатор на радикализацията. "Досега отраженията ѝ на Балканите бяха малко, но колкото повече се задържа ситуацията в Газа, толкова по-голям е рискът за това", казва за ДВ експертът по Балканите от американския мозъчен тръст „Gulf State Analytics" Джорджо Кафиеро. Той изтъква, че войната в Газа днес допринася много повече от всеки друг конфликт по света за радикализацията на младите мюсюлмани. "В арабския и в ислямския свят има много силно съпричастие спрямо множеството жертви в Газа." Това би могло да насочи младите мъже в ръцете на радикалните сили.

Радикализация чрез войната в Газа?

Политологът Ведран Дзихич също смята, че актуалните събития в Близкия изток могат да доведат до нова вълна на радикализация. На Западните Балкани войната в Газа се възприема като световен поход срещу мюсюлманите. "Светът оплаква загиналите деца в Украйна, но мълчи за Газа." Това води до огорчение, антизападни настроения и антисемитизъм.

Политиката на Сърбия също не се възприема еднозначно. От една страна тя оказва в международен план подкрепа на палестинците, от друга доставя оръжия на Израел, включително след седми октомври 2023.

Социална несправедливост и недоволство

Преобладаващата част от мюсюлманите в Босна и Херцеговина и в Санджак отхвърлят екстремните тенденции като злоупотреба с тяхната религия. Ислямската общност категорично се дистанцира от нападението в Белград. Но наред с войната в Газа радикализацията се подхранва и от социалното неравенство, и от неизпълненото обещание за по-добър живот след края на Босненската война.

"През 1990-те години целият регион изживя огромен обществен и икономически срив, а надеждите за наваксване не се изпълниха", казва Ведран Дзихич. Полза от това има само един малък елит, близък до режимите, докато на широките маси им се налага да се борят с маргинализацията, бедността и ниския жизнен стандарт. Недоволството сред младите хора е голямо, всяка година десетки хиляди напускат региона.

"Тази ситуация предизвиква недоволство и е благодатна почва за екстремните идеологии - не само за ислямските, а и за сръбския национализъм." Мюсюлманите в Санджак освен това смятат, че са пренебрегнати и дискриминирани от сърбите. След нападението в Белград опасността от антимюсюлмански настроения в Сърбия расте, а те на свой ред само ще ускорят спиралата на недоволство и радикализация.

Вижте и това видео на ДВ: