Ако се съди по скоростта, с която започна работа Правната комисия в парламента, бихме могли да кажем, че мнозинството се опитва спешно да покаже, че отговаря на очакванията на своите избиратели за реформа в съдебната система, както и на всички, за които това е най-важният компонент за функционираща демокрация. Самото словосъчетание “реформа на съдебната система” бе повтаряно толкова много в продължение на десетилетия, че се превърна в мантра, в устойчиво словосъчетание, което за мнозинството от населението е някаква мъглявина. Защото правосъдната система е нещо като кръвоносната система - не я виждаш, но ако не функционира правилно, тялото боледува.

Обикновените хора не се интересуват как кръвообращението осигурява оцеляването на организма. Единственото важно за тях е да има справедливост в човешкото ни общежитие. Но какво значи справедливост? И как се въздава справедливост? Краткият отговор на тези, на които им е вменено да работят за обществения интерес, е с интегритет и почтеност, с професионализъм, с реформа на системата.

"Съдебната реформа е назрял проблем - най-малкото поради това, че с Конституцията от 1991 г. бе завещана една безотчетна и безконтролна институция - тази на главния прокурор. През десетилетията се доказа, че това е язва в снагата на демокрацията и институционалния баланс, която се възпалява все по-сериозно", казва за ДВ адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма Достъп до информация. 

Зависимостите в независимата съдебна власт

И трите законопроекта, внесени в Правната комисия - от ПБ, ПП и ДБ - стъпват на една и съща философия: защита на съдебната система от негативна селекция, смяна на състава на ВСС и главния прокурор. Как да стане това и какво ще последва е тема, която оттук нататък предстои да бъде обсъждана от юристите.

Според съдията от Наказателната колегия на ВКС и бивш член на ВСС Калин Калпакчиев на първо време е необходимо да се промени Законът за съдебната власт в частта за избора на Висш съдебен съвет и инспектората към него – членовете на съвета да не се откъсват от пряката си работа на съдии, прокурори, следователи или адвокати; да се отвори възможността широк кръг от субекти да номинират членове на съвета и инспектори, а не само депутатите, както е сега; кандидатите за членове от ВСС от квотата на Народното събрание да бъдат подложени на стриктна проверка за тяхната компетентност, имуществено състояние, публични позиции и приноси към дебатите за независимостта на съдебната власт.

Независимостта на съдебната власт е фундаменталният принцип на правовата държава. Той предполага магистратите да се подчиняват само на закона и да са защитени от политически натиск. Десетилетия наред наблюдаваме нарастващото влияние на политически и олигархични сили върху съдиите и прокурорите, което води до решения насочени към запазване на статуквото, а не към справедливост.

Скрито политическо влияние

Политическото влияние при избора на членове на ВСС, няма как да бъде избегнато, смята Йонко Грозев, съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2015 до 2024 г. Според него то само по себе си не е проблем.  

"В една демократична държава демократично избраният парламент има легитимното право да влияе върху управлението на съдебната система през парламентарната квота. Това е гаранция срещу капсулирането на съдебната система, която често пази гилдийните си интереси за сметка на обществените интереси. Основният проблем в България е, че политическото влияние е скрито, и не се носи отговорност за упражняването на такова влияние. То се осъществява най-вече през ръководството на прокуратурата, а стандартното оправдание на политическата власт, която го упражнява, е че прокуратурата е независима и се самоуправлява. Така никой не носи отговорност за крайния резултат, който е пълна безнаказаност за корупция и злоупотреби с власт”, казва за ДВ Грозев. 

В потвърждение на тези думи само преди ден прокурорската колегия на ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов, чието име стана нарицателно за задълбочаване на проблемите в съдебната система, за безпринципни решения, за политическо заиграване и натиск върху бизнеса и който, според много юристи, нееднократно е уронвал престижа на съдебната власт. 

Как да спре отрицателната селекция

Очевидно статуквото в прокуратурата няма намерение доброволно да отстъпва някакви позиции. Това е мнението на  Владимир Николов, прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен. "Битуват при нас съмнения, че т.нар. временно изпълняващ функцията главен прокурор е имал намерение да се кандидатира за ВСС чрез професионалната квота на следователите. Измислят се всякакви хватки тази власт, която е използвана не в обществен интерес, да бъде запазена през уродливи явления като прегрупиране, удържане на някакви властови позиции”, посочва той.

Два са ключовите моменти, за да спре отрицателната селекция в съдебната система. Първият е приемането на мораториум за кадрови решения от настоящия Висш съдебен съвет, който отдавна е с изтекъл мандат. В юридическата гилдия е известно, че са планирани огромен брой назначения, в които отново прозира обслужване на определени политически и олигархични интереси.

“Трябва да бъде пресечена възможността настоящият състав на съвета, по-специално прокурорската колегия, да продължи да кадрува по този начин, който всява определени съмнения върху техните действия и да репродуцира това под влияние на висши ръководители на прокуратурата. Защото когато имаме един вирус, ако не бъде лекуван, той се разпростира и заразява цялата система”, казва прокурор Владимир Николов.

Какъв да бъде обхватът на мораториума и дали допускането на изключения, когато е застрашено “нормалното функциониране на орган на съдебната власт” (според проекта на Прогресивна България), не е скрита възможност за прокарване на съмнителни интереси, е сред темите, които предстои да бъдат обсъдени.

Вторият императив, за да се върне усещането за справедливост в обществото, е отмяна на т.нар пакт за безнаказаност.

"Може ли да знаем предварително, дали пактът за безнаказаност между парламентарното мнозинство и прокуратурата ще остане в сила или ще бъде отменен. Няма сигурен отговор, и най-вероятно и самото мнозинство още не знае. Важни индикации ще бъдат до каква степен мнозинството е ясно, открито и прозрачно в действията си по отношение на реформата на съдебната система. Потайността е средата, която храни скритите договорености. Смачкването на разследвания става най-лесно на тъмно. Тогава когато фактите са известни, смачкването е по-трудно, и някой ще трябва да поеме отговорност за това. Принципният отказ от парламентарни анкети на сериозни данни за корупционни практики от страна на новото мнозинство е изключително неприятен знак. Липсата на предварително публично огласяване на плановете на мнозинството за реформа също не вдъхва оптимизъм”, казва пред ДВ Йонко Грозев.

Как да се върне доверието в една система, от която сякаш свикнахме да получаваме противоречиви сигнали и която години наред илюстрираше народната поговорка - “В него е ножът, в него е и хлябът”… Според Йонко Грозев промяна ще има, ако практиката на безнаказаност за корупция и злоупотреби с власт бъде прекратена. А това означава "да има сериозни разследвания, обвинения и присъди по многобройните случаи, за които бяха изнасяни данни в медиите през годините”, добавя той. 

"Новият състав на ВСС и инспекторатът трябва да използват всички възможности в закона за проверка на професионалните и нравствени качества на съдиите, прокурорите и следователите и специално на председателите на съдилищата и ръководителите на прокуратурите”, допълва Калин Калпакчиев.

Началото е положено. В кои детайли ще се крие дяволът - предстои да научим.

* Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.