Тази дата е съдбовна в историята на Германия - на 9 ноември 1918 е свалена монархията, на същата дата през 1938 нацистите извършват брутални престъпления срещу евреите, а през 1989 година пада и Берлинската стена.
Днес остатъците от Берлинската стена са само спомен и магнит за туристи. Това нямаше да е възможно без 9 ноември 1989 година.Снимка: United Archiv/picture alliance
Реклама
От 1989 година 9 ноември напомня за събитие, променило света: падането на Берлинската стена. На 3 октомври 1990 година Германия се обединява отново след 41 години разделение. С края на втората диктатура на германска земя - падането на ГДР, от политическата карта изчезва и целият социалистически лагер в Европа. Конфликтът между Изтока и Запада, продължил десетилетия, приключва. 9 ноември 1989-а е съдбовен ден в историята на Германия и на Европа.
Краят на монархията
В германския исторически календар 9 ноември обаче не за първи път се оказва значима дата. През 1918 година социалдемократът Филип Шайдеман провъзгласява републиката от балкон на Райхстага в Берлин. "Работници и войници, бъдете наясно с историческото значение на този ден. Случи се нечуваното. Предстои ни голяма и необозрима работа - всичко за народа, всичко в името на народа! Не трябва да се случва нищо, което да опозори работническото движение. Бъдете единни, верни и съзнателни! Старото и прогнилото - монархията - се срина. Да живее новото, да живее германската република!", обявява Шайдеман. Така той слага край на монархията под управлението на император Вилхелм II.
Филип Шайдеман обявява края на монархията на 9 ноември 1918 година.Снимка: dpa/picture-alliance
Младата демокрация в Германия се натъква на трудности още от самото начало. И леви, и десни искат да я отстранят максимално бързо. На 9 ноември 1923 година в Мюнхен националсоциалистите предприемат опит за преврат. Ръководи ги Адолф Хитлер, който десет години по-късно поема властта в Германия и въвлича света в най-голямата катастрофа - Втората световна война.
Реклама
Подпалването на синагогите
Евреите в Германия постепенно биват лишени от всички права, докато през 1942 година не започва системното им унищожение. Още преди началото на Втората световна война в целия Германски райх на 9 ноември 1938 година пламват синагоги. Еврейските магазини са плячкосани, около 100 евреи са убити, 26 000 са изпратени в концентрационни лагери.
Националсоциалистическата пропаганда се стреми да омаловажи погромите, определяйки ги като "Кристална нощ" - заради разпръснатите парчета стъкло от изпочупените прозорци. Този погром е предвестник на Холокоста, който води до избиването на около шест милиона евреи в цяла Европа. Роберт Лей, който ръководи Германски трудов фронт - трудовата организация на нацистите, директно казва: "Евреите трябва да бъдат унищожени и ще бъдат. Това е нашето свещено убеждение."
Разбити животи - 9 ноември 1938 година е зловеща дата в германската история.Снимка: AP Photo/picture alliance
Падането на Берлинската стена
Бруталните събития от 9 ноември 1938 влизат в пълен контраст с 9 ноември 1989-а - деня на падането на Стената. "Невероятно" е най-често споменаваната дума в тази нощ, когато границата неочаквано се отваря за хората от ГДР. Преди това в продължение на месеци има протести срещу Политбюро и Германската единна социалистическа партия, които управляват Източна Германия. Натискът за улесняване на пътуванията за всички граждани на ГДР расте от ден на ден. Но наистина никой не е очаквал случилото се: на международна пресконференция в Източен Берлин са обявени нови разпоредби, които "незабавно влизат в сила".
Хората щурмуват граничните пунктове в разделения Берлин. Радостта наистина е безгранична. "Първо пропускаха хората поединично, след което отвориха вратата. И сега всички можем да минем, без да си показваме паспортите, без контрол. Дори не си носех паспорт", разказва тогава гражданин на ГДР.
След тази нощ връщане назад към старите времена и порядки не може да има. Първата дупка в Берлинската стена бързо води до рухването на разпадащата се система. За трети път на 9 ноември в Германия се пише история - този път с положителен знак.
По времето на ГДР хиляди източногерманци правят опит да избягат на Запад. Някои от тях проявяват завидна изобретателност. Тук разказваме за някои от най-зрелищните опити за бягство от ГДР.
Снимка: picture alliance/dpa
С надуваема лодка към свободата
Много източногерманци не са искали да чакат края на Берлинската стена. И са търсели начин да преминат от другата страна. Като това семейство от Дрезден, предприело бягство с малка надуваема лодка. След 15 часа лутане в Балтийско море, те са спасени от риболовен кораб, който ги откарва в Любек, на около 70 км от Хамбург. Много други бегълци от ГДР обаче не са имали техния късмет.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Baum
Директно в затвора
И Кармен Рорбах залага на малка надуваема лодка. През 1974 тя решава да избяга заедно с партньора си, плувайки до Дания. Двамата обаче са открити от източногерманската брегова охрана и са върнати обратно. Рорбах влиза в затвора, но през 1976 тя е откупена от ФРГ, подобно на много други политически затворници.
Снимка: picture-alliance/dpa/C. Rohrbach
Успешно бягство по море
Аксел Митбауер от отбора на ГДР по плуване залага на физиката си - през 1969 година той е на 19 и преплува 25 км от Болтенхаген до Любекския залив. Спортистът използва краткото изгасване на прожекторите за следене, които на всеки час е трябвало да почиват за охлаждане. "Имах само минутка, за да се хвърля във водата", спомня си той. Митбауер използвал вазелин, за да се предпази от измръзване.
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Altwein
Малцина стигат до спасителния бряг
От издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 до падането ѝ на 9 ноември 1989 над 5000 души са правили опит да избягат от ГДР през Балтийско море. С плуване или с лодки, с надуваеми дюшеци или дори с подводници. Общо 174 възрастни и деца умират по време на бягството си и само около хиляда бегълци успяват да се доберат до спасителния бряг.
Снимка: Tom Trambow
Бягство под земята
За бягството си от Източен в Западен Берлин тази жена избира таен подземен проход (на снимката се вижда как я издърпват с въже от аварийна шахта). През октомври 1964 тя решава да премине от другата страна на Берлинската стена през т.нар. "Тунел 57" - толкова са на брой хората, които успяват за два дни да преминат през него, преди той да бъде окрит и затворен от източногерманските власти.
Снимка: picture alliance/dpa
Бягството на Конрад Шуман
Тази снимка добива световна слава: на нея се вижда как 19-годишният източногермански полицай Конрад Шуман прескача временните телени заграждения, издигнати на граничния пункт "Бернауер щрасе". Предполага се, че той е първият от общо над 2000 източногермански полицаи и войници, предприели опит за бягство на Запад. През 1998 Конрад Шуман се самоубива в Бавария.
Снимка: Edwin Reichert/AP/picture alliance
Прозорецът към свободата
Изобразената на снимката сграда се намира на "Бернауер щрасе". Къщата е част от Източен Берлин, но улицата пред нея - от Западен Берлин. Тази възрастна жена решава да избяга през прозореца. Най-напред хвърля кучето си върху опънато от западногермански пожарникари платно. А след това и самата тя скача - въпреки че няколко мъже се опитват да я спрат. Бягството ѝ е успешно.
Снимка: picture-alliance/dpa
Свободата между свинските трупове
През септември 1964 година 14 източногерманци, сред които и няколко деца, избират много необикновен начин за бягство. Те се укриват между свински трупове в хладилен камион и така успяват да напуснат ГДР.
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Gentsch
Полет към ФРГ
През септември 1979 две семейства с четири деца на възраст между 2 и 15 години предприемат зрелищно бягство, достойно за холивудски екшън: те се издигат на 2500 метра височина със саморъчно направен балон с горещ въздух и прелитат от Пьоснек, Тюрингия, до най-близкия град в съседна Бавария.
