Според класацията за свободата на печата за 2026 година на "Репортери без граници" (RSF) възможностите за журналистите да работят безопасно и независимо са все по-застрашени в световен мащаб.

Неправителствената организация, която от 2002 насам ежегодно оценява състоянието на журналистиката по света, дефинира свободата на печата като "способността на журналистите, индивидуални лица и работещи в група да подбират, произвеждат и разпространяват новини от обществен интерес, без да са зависими от политическа, икономическа, правна и социална намеса и без заплаха за тяхната физическа и психическа сигурност".

Актуалното състояние на свободата на медиите се оценява като "проблематично" или още по-лошо в около три четвърти от всички държави по света. Като "трудно" или "много сериозно" се оценява положението с медиите в повече от половината от всички държави.

Като цяло страните с най-голяма свобода на печата се намират в Европа: Норвегия, Естония, Нидерландия и Дания заемат първите четири места. На другия край на класацията са някои региони на Африка и Азия, където условията за журналистите са най-трудни. Има обаче сериозни различия и в рамките на отделните региони. В Европа например съществува голяма разлика между южните и източните региони, където свободата на печата е по-силно ограничена, и северните и западните региони, където състоянието на медиите като цяло се определя като "задоволително" до "добро".

Полша и Словакия вървят по различни пътища

Пример за противоположни тенденции може да се намери в сърцето на Европа: в Полша пресата стана по-свободна, докато в Словакия враждебността към медиите се засили. Макар и двете държави да продължават да бъдат класифицирани като "задоволителни", те се развиват в напълно различни посоки.

Според "Репортери без граници" смяната на правителството в края на 2023 бе повратна точка за Полша. След като партията "Право и справедливост" (ПиС), която се обяви против абортите и правата на ЛГБТИ и провеждаше антимиграционна политика, бе отстранена от властта, новото правителство се отказа от вербалните атаки и спря съдебните действия срещу пресата. 

През същата година изборите в Словакия също белязаха повратна точка: там Роберт Фицо започна четвъртия си мандат като министър-председател, след като преди това беше прекарал няколко години в опозиция и атаките срещу пресата ескалираха, казва Лукас Дико, главен редактор на Изследователския център "Ян Куцияк" – независима медийна организация, кръстена на журналист, убит по време на третия мандат на Фицо.  Куцияк разследваше връзки между организирани престъпни групи и компании в Словакия, свързани с членове на управляващата партия на Фицо.

Къде е България?

В индекса на RSF за свободата на медиите през 2026 година България заема 71-ото място от общо 180 наблюдавани държави. Спрямо миналогодишния индекс страната пада с едно място в класацията. През тази година медийната свобода е оценена като крехка и нестабилна, с малко на брой независими гласове, които обаче са подложени на постоянен натиск. 

Големите телевизии – БНТ, бТВ и Нова – както и онлайн медиите са основните източници на информация, докато влиянието на печатните медии все повече намалява, четем във "визитката" на България, публикувана на сайта на RSF. "Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии", посочват от организацията. Независимостта на частните медии пък е застрашена от интересите на техните собственици в други сфери. 

"Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели са честа практика в България", пише още в доклада си RSF и в тази връзка посочва, че оттеглянето на Бойко Борисов от премиерския пост е намалил политическия натиск върху журналистите, но не достатъчно - проблемът продължава да съществува.

Според организацията заплахите и физическите нападения срещу журналисти са постоянен проблем в България. Още по-опасна е липсата на готовност от страна на властите да ги разследват и да налагат наказания. Особено засегнати от такива заплахи са журналистите, които работят извън столицата, констатират от RSF. 

От "Репортери без граници" отбелязват също така, че общата правна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на работещите в медиите. "В същото време корупцията, липсата на независимост и неефективната съдебна система допринасят за това, че държавата често е безсилна пред нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на т.нар. дела шамари", казват още от организацията. При т.нар. дела шамари става дума за злоупотребяващи съдебни искове, завеждани обикновено от влиятелни субекти - физически лица, лобистки групи, корпорации, политици или държавни органи – с цел да бъде заглушен общественият дебат.

Най-новият случай са делата срещу разследващия журналист от Bird.bg Димитър Стоянов. Той има наложени запори за 25 000 евро след заведени нови дела от бургаския бизнесмен и бивш митничар Николай Филипов, известен и с прякорите "Пъдпъдъка" и "Митничаря". Те носят всички белези на т.нар. дела шамари, пише на сайта си АЕЖ България. А най-големият съдебен иск в България е за 1 милион лева. Той бе заведен от застрахователната компания "Лев инс" срещу "Медиапул" за статия, в която се цитира позицията на финансовия министър за плащанията на премиите по "Зелена карта". 

Като форма на политическа саморазправа определя делата шамари Вера Петкова-Славчева, преподавателка в Ливърпулския университет, вицепрезидент на проучването "Световете на журналистиката" и ръководителка на Глобалния индекс по безопасност на журналистиката. Специално за ДВ тя коментира заключенията на RSF за България така: "Делата шамари са една изключително опасна тенденция, която за съжаление се наблюдава по целия свят. Тя води до ограничаване на свободата на словото и т.нар. "охлаждащ ефект" – страх, че по-критични и задълбочени репортажи и разследвания могат да доведат до съдебни процеси, които са по своята същност форма на политическа саморазправа. Като цяло това води до автоцензура от страна на медиите, отслабени позиции и доверие на журналистиката като цяло и ерозия на демократичните ценности."

Вера Петкова-Славчева казва, че следи с интерес ситуацията в България . "Изключително съм притеснена от потенциалното влошаване на демократичните принципи и свободата на словото и медиите в страната."