Михаил Маринов, директор на Фондация „Остров Белене“, има една мечта. Тя обаче не е свързана с опазването на околната среда, въпреки че идиличният остров на река Дунав представлява огромен биотоп: това е местообитание на почти 500 вида птици, включително морски орли и пеликани, с които районът е известен.

Бивш концентрационен лагер

Печалната слава на това място е свързана с друго: от 1949 до 1989 г. на острова са  интернирани близо 15 000 души, които в очите на комунистите са били врагове на режима. Много от тях умират глад и от изтощителния принудителен труд, който са полагали. 

Маринов и неговата гражданска организация искат да опазят паметта на тези хора: „Нашето желание е това място да стане част от европейската мрежа от мемориали и тук да идват не само хора от България“, казва той. Въпреки това, дори 35 години след края на комунистическата диктатура, пътят до лагера „Белене“ е все още дълъг и труден. За да стигнете до него първо трябва да прекосите Дунав по понтонен мост, след което да изминете разстояние от 10 километра по тесен път, осеян с дупки.

„Искаме да възстановим цялата инфраструктура на лагера - такава, каквато е била през 1950-те години“, казва Маринов. Това включва и някогашните дървени бараки за затворниците, от които няма снимки. За щастие за реконструкцията може да се използват рисунки, направени тайно от бивш затворник.

На държавно ниво не се случва почти нищо

Въпреки това ще минат много години, преди идеите на Фондация „Остров Белене“ да станат реалност. Маринов не си прави никакви илюзии по този въпрос. Луиза Славкова от Фондация „Софийска платформа“, която също работи за по-доброто осмисляне на миналото, е съгласна с него. „На практика нищо не се случва на държавно ниво“, казва тя пред ДВ.

Въпреки че комунизмът беше официално осъден като престъпен режим, в страната не бяха положени никакви усилия в полза на жертвите. „В България все още няма финансирани от държавата изследвания на комунизма и последиците от него“. За съжаление в България няма и музей, посветен на историята на диктатурата, допълва Славкова.

„В резултат от това темата за паметта на жертвите изцяло отсъства от обществения дебат“. За да промени това, „Софийска платформа“ се ангажира с мерки в областта на образованието. Там има много за наваксване, тъй като до 2018 година близкото минало на България не беше включено в учебниците.

В семействата не се говори достатъчно за диктатурата

В личните контакти между хората дълго време също се пазеше мълчание по тази тема. Изследване на „Софийска платформа“ от 2014 г. показа, че родителите почти не говорят на децата си за диктатурата. Въпреки това политоложката Славкова е обнадеждена, тъй като комунизмът вече не е тема табу в училище. Актуално проучване на „Софийска платформа” показва, че младите вече знаят повече, подчертава тя. Нейната гражданска организация също работи за повишаването на информираността на младите и залага на съвременни формати за преподаване на история.

Един от водещите проекти на фондацията включва разкази на свидетели: в няколкочасови интервюта оцелели от концентрационния лагер Белене говорят за ежедневието си в лагера: за принудителния труд, глада, мъченията, за отчаянието и надеждата сред затворниците. Записите са достъпни в интернет на адрес "belene.camp"- включително в превод на английски и немски за международна публика.

Срещу мълчанието с помощта на литературата

Като цяло българското общество все още мълчи по много чувствителни въпроси, продължава Славкова, която се надява, че академичният свят и културата ще дадат допълнителен тласък за осмислянето на комунистическото минало. В тази връзка тя споменава писателя Георги Господинов, който спечели  британската награда „Букър“ през 2023 г. за романа си „Времеубежище“.

„Личната история не може да бъде отделена от голямата история“, казва авторът. Той допълва, че по време на комунистическата диктатура в България не е имало големи съпротивителни движения – за разлика от народните въстания в други страни: ГДР (1953 г.), Унгария (1956 г.), Чехословакия (1968 г.) и Полша (1980 г.).

Комунистите станаха социалисти

„Пропуснахме важни години“, каза по-нататък Господинов, визирайки широко разпространената пасивност на хората в България и това, че В България не е имало нито мирна, нито кървава революция – факт, който е подпомогнал комунистите да извлекат максимални ползи от промените в Източна Европа.

След края на режима на Живков на 10 ноември 1989 година БКП промени името си на Българска социалистическа партия (БСП), но успя да спечели абсолютно мнозинство на първите демократични избори през октомври 1990 година. За сравнение: в обединена Германия бившите комунисти получиха 2,4% на изборите през декември същата година.

В България не знаеха какво да правят с новата свобода

Георги Господинов има само едно обяснение за успеха на старите елити малко след края на диктатурата: „Не знаехме как да протестираме. Никой не ни беше учил как да бъдем свободни“.

Оттогава изминаха 35 години.

***