Франция направи още една крачка към забраната на религиозните облекла и символи на публични места. Париж иска да спре носенето в училище на т. нар. абая - дълга връхна дреха, която някои мюсюлманки носят през лятото.

След встъпването си в длъжност в края на юли френският министър на образованието Габриел Атал определи ходенето на училище с абая като "религиозен жест". Той обяви намеренията си да предприеме действия срещу това. Преди това синдикатите на учителите призоваваха за ясно решение по казуса. Причината е, че все повече ученички ходят с абая в училище. Миналата година на властите са били докладвани общо около 4700 подобни случая. Според най-голямата френска мюсюлманска организация абаята не е религиозно облекло. Леви политици в страната също протестираха срещу плановете за забраната, но без резултат.

Светската държава Франция

Франция се възприема като лаицистична страна, в която държавата и религията трябва да са строго разделени. Съответният закон е приет още през 1905 година, а първоначалната му цел е била да отблъсне влиянието на католицизма.

Днес разделението засяга най-вече исляма, въпреки че той се изповядва от малка част от населението - смята се, че мюсюлмани са около осем процента от французите. Според мнозинството лаицизмът е основна ценност на републиката, показват социологическите проучвания. Само малцина французи се определят като религиозни.

Какво е позволено и какво е забранено?

Още през 1994 година във Франция влезе в сила закон, забраняващ носенето на ясно видими религиозни символи в училищата. През 2004 последва пълната забрана на забрадките там. Еврейското покривало за глава - кипата, както и големите християнски кръстове също са забранени във френските класни стаи.

От 2010 е забранено и носенето на пълни покривала като бурката и извън училище. От 2018 членовете на парламента също трябва да се въздържат от носенето на символи, които биха могли да демонстрират религиозна принадлежност. Забрадките във Франция са забранени навсякъде в обществените сгради, с изключение на Елзас. В страната няма часове по религия, нито публични празнувания на Коледа. Частните компании също имат право да забраняват носенето на забрадки.

Белгия по стъпките на Франция

В Белгия, която също има дълга колониална история, а делът на мюсюлманите е пет процента, от известно време също тече дебат за носенето на религиозни символи. От 2011 година покривалата, които закриват цялото лице, са забранени на обществени места. Така Белгия стана втората европейска държава след Франция, която забрани бурките. Хората, които не се съобразяват с тези правила, могат дори да бъдат дори вкарани в затвора за няколко дни. Цялостно ограничение за носенето на забрадки обаче не съществува.

Германия и религиите

Германия, от своя страна, е далеч от френския секуларизъм - конституцията не предвижда стриктно разделение. Държавата трябва да е неутрална и толерантна към всички светогледи и религии. Тя и християнските църкви са тясно свързани и поддържат сътрудничество в много области. 

По отношение на исляма обаче ситуацията е по-различна. Т. нар. дебат за забрадките се води от от десетилетия - предизвикан от жалба на учителката с германо-афганистански произход Фереща Лудин, на която бе отказано да упражнява професията си заради носенето на забрадка.

Навремето жалбата не е уважена, но междувременно ситуацията за мюсюлманките със забрадки е различна - една след друга всички федерални провинции разрешиха на учителките да носят забрадки. На места носенето на забрадки в съдебните зали все още е недопустимо, въпреки че често в тях се носят кръстове. 

Кои други страни са забранили забулването?

И в други държави покриването на цялото лице, т.е. носенето на бурка, е забранено в образователните институции и дори на обществените места. Сред тях са Нидерландия, Норвегия, Австрия и Дания.

Но има и много страни без подобни регулации. Към 2019 година в 19 европейски държави няма въведена законова забрана за носенето на обществени места на забрадки или на покривала, скриващи цялото лице. Сред тях са Естония, Финландия, Гърция, Великобритания и Швеция.