От ноември 2022 досега Испания е обучила 7000 украински войници. Освен това през последните три години страната е дарила на Киев значително количество военно оборудване, включително танкове "Леопард". А в края на февруари 2025 испанският премиер Педро Санчес обеща, че тази помощ ще продължи и занапред - Мадрид ще дарява на Украйна военно оборудване на стойност един милиард евро годишно, посочва сайтът Euractiv. 

Изглежда сякаш Испания е силно ангажирана с подкрепата за Украйна. Но също и с отбраната на Европа: във военновъздушната база "Лос Ланос" в Албасете няколко пъти годишно въздушни ескадрили на НАТО се събират по Програмата за тактическо ръководство (TLP), по която пилоти на изтребители се обучават да действат съвместно в извънредна ситуация, пише германската обществена медия АРД.

Испания е на опашката по разходи за отбрана

Същевременно обаче с малко под 1,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП), които заделя за отбрана, Испания е в дъното на класацията на НАТО. Само Исландия харчи по-малко за тази цел, но пък северната страна изобщо няма армия. Защо?

Всъщност това не е нищо ново: и преди идването на власт на лявото правителство на малцинството на Педро Санчес Испания инвестираше твърде малко в отбраната си, посочва АРД и в тази връзка цитира испанския политолог Фернандо Вайеспин, според когото това е традиция в тази страна – независимо дали тя се управлява от ляво или дясно правителство.

Въпреки това обаче министър-председателят Педро Санчес сега е подложен на двоен натиск: неговият коалиционен партньор - съюзът "Сумар", е против увеличаването на военните разходи - особено ако това бъде за сметка на социалните разходи.

Но НАТО разчита на Испания. Генералният секретар Марк Рюте наскоро обяви, че Испания, заедно с други държави, иска до лятото да постигне целта от два процента. Миналата седмица помощник-държавният секретар на САЩ Кристофър Ландау също призова Испания да увеличи разходите си за отбрана в съответствие с ангажиментите си към НАТО. 

Министър-председателят и майстор по политическо оцеляване Педро Санчес засега се опитва да успокои и двете страни – и коалиционните си партньори, и съюзниците от НАТО. В испанския парламент той се обяви за увеличаване на инвестициите в сигурността и отбраната, без да посочва конкретни цифри, посочва по-нататък АРД.

Санчес управлява с правителство на малцинството с няколко по-малки партии. Ако най-големият партньор "Сумар" не го подкрепи, ще му бъде много трудно да прокара каквото и да било решение, включително бюджета на страната. Консервативната опозиционна Народна партия (НП) сама би похарчила повече пари за отбрана, но тя и Испанската социалистическа работническа партията (ИСРП) на Санчес традиционно са в противоречие и не желаят да сформират коалиция.

Въпреки това политологът Вайеспин смята, че е от съществено значение те да постигнат споразумение за разходите за отбрана: "Убеден съм, че и ИСРП, и НП, които представляват мнозинство от почти 70% от испанските избиратели, се чувстват обвързани с европейските насоки."

Сянката на Франко остава

Всъщност испанската икономика е в подем - за данните от 2024 година се очаква растежът да надхвърли три процента. Но въпреки добрите икономически данни въпросът за сигурността не е основен приоритет за испанските граждани. Войната в Украйна е далеч, а испанците имат други грижи - като например крайния недостиг на жилища, който е много по-наболял въпрос в тяхното съзнание. Последният Евробарометър разкри, че испанците са почти най-малко загрижени за сигурността и отбраната в ЕС, четем още в публикацията на АРД.

Освен това след гражданската война и военната диктатура те имат доста противоречиво отношение към военните. Според Фернандо Вайеспин в Испания има утвърдено пацифистко движение. Испания не е участвала нито в Първата, нито във Втората световна война. И още: "До началото на демокрацията у нас винаги е съществувала идеята, че нашата армия е тясно свързана с режима на Франко". Въпреки това армията и полицията днес имат добра репутация.

Но да се харчи повече, отколкото досега? Все още не е ясно с чии гласове Испания би могла да постигне така обсъжданата цел от два процента за отбрана, се казва още в публикацията на АРД.

***

Вижте и това: