В продължаващия израелско-ирански конфликт Йордания и Саудитска Арабия обезвреждат прелитащи над тяхната територия ракети, изстреляни от Иран по посока на Израел. Защо го правят?
Израелската ПВО система "Железен купол" прехваща и унищожава ракети, изстреляни от Иран Снимка: Menahem Kahana/AFP
Реклама
Позицията на 21 държави от Близкия изток и Африка по повод конфликта между Израел и Иран е ясна - те подписаха обща декларация, в която осъждат ударите на Израел срещу Ислямската република. Йордания и Саудитска Арабия също подписаха тази декларация. Това обаче не ги спира да се намесват косвено в конфликта: и Йордания, и Саудитска Арабия свалят ракети, насочени от Иран към Израел, когато те преминават през тяхното въздушно пространство. Йорданската армия потвърди, че това е вярно. Въпреки че официално изказване от Рияд няма, експерти твърдят, че може уверено да се смята, че саудитската армия също го прави.
Вътрешни политически проблеми
Тази политика създава напрежение в двете държави, чието население по принцип е настроено враждебно към Израел. Това е особено осезаемо в Йордания, където близо 60 на сто от населението произхожда от днешните палестински територии. За кралското семейство в Аман е трудно и да легитимира преминаването на ирански ракети през йорданското въздушно пространство. Затова кралят се позовава на принципа на самоотбрана. Според него чужди държави не могат да използват йорданското въздушно пространство без изрично позволение. "Това послание - защитаваме се като сваляме ракетите - се повтаря по всички канали", казва Едмунд Ратка, ръководител на офиса на фондация "Конрад Аденауер" в Аман.
Що се отнася до вътрешнополитическата ситуация Ратка обръща внимание на факта, че Йордания забрани дейността на ислямисткото движение "Мюсюлманско братство”, след като разкри терористична клетка в страната. Това беше отговорът на Аман на засилващите се настроения към радикализация, особено сред младите хора. Затова и е много важно за правителството да не изглежда сякаш се солидаризира с Израел, сваляйки иранските ракети, казва политологът Щефан Лукас. "Въпреки всичко решението задълбочава напрежението”, смята той.
Йордания не може да си позволи да се позиционира като защитник на Израел, обяснява Ратка. "Йорданският народ масово смята Израел за агресор”. Същото обаче важи и за Иран. "Често правим социологически проучвания в Йордания. От години те показват, че в страната няма почти никакви симпатии към Иран, защото на Техеран се гледа като на проблемен играч, който многократно се намесва в арабските вътрешни работи с цел да дестабилизира района”.
Прагматично решение
Решението на Йордания да сваля ирански ракети се основава на изцяло прагматични причини, смята Лукас, който припомня, че Аман подписа договор за сигурност със САЩ през 2021 г. "Йордания няма да си позволи открито да се противопостави на САЩ или Израел”, казва експертът. "Страната твърде много зависи от САЩ и донякъде дори и от Израел - както финансово, така и по отношение на сигурността си”.
Така йорданските власти се поставят във фундаментално сложна позиция. Ако става дума за защита на националното въздушно пространство, то в такъв случай трябва да се противопоставят и на израелските въздушни сили. Според всички известни факти Израел не е нарушавал въздушното пространство на Йордания при нападенията си, отбелязва Ратка. "Така че йорданските власти могат ди известна степен да твърдят, че просто защитават въздушното си пространство. Всъщност обаче свалят само ирански ракети”.
Реклама
Деликатната игра на Рияд
Саудитска Арабия също е в деликатна позиция. Преди да подпише общата декларация на 21 арабски и мюсюлмански държави, Рияд говореше за Иран като за "братски” народ - сериозен сигнал за солидарност с Техеран, каквато Саудитска Арабия по принцип демонстрира само с арабски държави. Извън официалната реторика обаче Рияд преследва съвсем други цели, казва Щефан Лукас. "Неофициално Саудитска Арабия категорично участва в действията срещу Иран”.
Този курс се основава на сътрудничество в областта на сигурността и най-вече в разузнаването. "Саудитска Арабия предоставя данни от радарите и позволява на Израел да минава през въздушното ѝ пространство, особено в северната част на страната, откъдето основно минават и иранските ракети. Наблюдаваме, че Саудитска Арабия е много благоприятно настроена към Израел”, казва Лукас.
Освен всичко останало Рияд от десетилетия разчита на САЩ за военна закрила при потенциален конфликт с Иран. Двете държави са отявлени врагове в района и въпреки че наскоро нормализираха отношенията си, това е много крехък мир. Затова и Саудитска Арабия разчита най-вече на САЩ, когато има някакви съмнения.
От архива на ДВ:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.