В какво състояние е приятелството между диктаторите Владимир Путин и Си Дзинпин? Отношенията между двамата, които през февруари все още се кълняха във взаимно дружеско доверие, сега се променят с всеки изминал ден.

Още преди срещата им в Самарканд се виждаше, че Пекин се отвръща от Путин. Във войната в Украйна се бе стигнало до обрат и Киев успя да си възвърне изгубени територии. Си, който дойде в Узбекистан, за да покаже на Китай и на света, че може като владетел да доминира над цели световни региони, не искаше да го сравняват с губещия Путин.

Китай не иска глобална дестабилизация

Но това не е единствената причина, поради която Пекин се дистанцира все повече и повече от Русия. Китай би могъл да подкрепи Путин в Украйна, тъй като не преследва собствени интереси в тази страна. Същото важи за Путин, който в случая с Тайван е на страната на Си. Но тъй като в момента Путин явно губи своята война, той заплашва да прибегне до най-драстичното средство - ядреното оръжие. Глобалната дестабилизация, която би могла да настъпи в резултат на този първи ядрен удар след Втората световна война, не би била в полза на Китай. При това Китай се безпокои по-малко за своите пазари в Европа, отколкото за тези в централноазиатските държави, членували някога в СССР.

Шанхайската организация за сътрудничество, по време на чиято среща се видяха Си и Путин, служи на Пекин да разшири влиянието си в сферите от бившия Съветски съюз. Щом Русия заплашва Украйна с ядрен удар, тя събужда така у страните от Централна Азия опасенията, че във всеки момент може да отправи военни заплахи и към тях. Недоверието, възникнало по този повод в региона, прави всяко задълбочено сътрудничество невъзможно.

Забележително е как Путин прикрива яда си във връзка с това, че Китай прави в Централна Азия именно това, в което Кремъл упреква свободния свят в Украйна: че навлиза в орбитата на Русия и прави там каквото си иска. Но Русия е попаднала под пълна зависимост от Китай - Си може безпроблемно да доминира над Путин. А руският президент просто трябва да слуша. Това стана ясно дори и само покрай обстоятелството, че в Самарканд Путин трябваше да се умилква на Си и да признае за протокола, че разбира "въпросите и загрижеността" на Китай във връзка с войната в Украйна и естествено ще ги има предвид.

Оръжейна надпревара пред портите на Китай

Китай няма да изостави Русия, тъй като изгодният внос на нефт и газ помагат на китайската икономика във време, в което цените на тези суровини растат усилено по цял свят. Китайският външен министър Ван И обаче изтъкна нарастващото влияние на Китай над Русия пред ООН като настоя да започнат преговори. Това, че самият Китай прибягва към империалистическа реторика и е готов да задейства армията срещу всички, които не работят в негова полза, не беше споменато.

Приложението на руски ядрени оръжия би разклатило цялата геополитическа структура на Азия. Тъй като в Камбоджа, Тайланд и Виетнам биха могли да помислят, че само техни собствени атомни оръжия биха могли да бъдат сигурна защита от китайска инвазия. Китай обаче не би искал подобна оръжейна надпревара на прага си. Още отсега държави като Индия, Филипините или Тайван вече са увеличили оръжейните си разходи и са сключили военни съюзи или интензифицирали сътрудничеството си в досегашните, за да бъдат подготвени в случай на нападение от страна на все по-агресивния Китай.

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.